Twitter

Пиковата година като нарастване на цените на недвижимите имоти в България ще бъде 2025 г., където очакванията са покачването да стигне до към 18 процента, каквото беше и първото тримесечие на тази година спрямо същия период на предходната.

Това съобщи пред журналисти Александър Бочев, председател на Националното сдружение "Недвижими имоти" (НСНИ). След приемането ни в еврозоната, най-вероятно през 2026 г. и 2027 г. ще се върнем към нормалния темп на нарастване на цените в рамките на около десет процента, коментира председателят на НСНИ.

НСНИ организира среща с медиите на тема: "На прага на еврозоната: защо регулацията на брокерите вече не може да чака и още - ще поскъпнат ли имотите и накъде върви пазарът в България?".

Александър Бочев отбеляза, че в Хърватия, която е член на еврозоната от 1 януари 2023 г., през последните 5 години е имало покачване на цените на недвижимите имоти в рамките между 6 и 10 процента, което е подобно на България с темпове между 9 и 15 на сто. Изключение в Хърватия е 2022 г., която е предприсъединителна година за страната, като тогава покачването на цените е било 17 процента, каза Бочев. Хърватия обаче през 2023 и 2024 г. отново се връща към нормалния ритъм на покачване на цените в рамките на 6 до 10 процента, допълни той.

"Ако се опрем на данните, представени от "България пропъртис", към края на годината средната цена на квадратен метър жилищна площ в София ще е по-висока с минимум десет процента", каза изпълнителният директор на ЕРА Недвижими имоти Антон Андонов.

"Мнението ни като професионалисти, визирам основно ЕРА, е, че би следвало тази новина, която се надяваме утре да стане факт - влизането на България в еврозоната, да спре да помпа позитивните очаквания на участниците на пазара и да можем през 2026 г. да се върнем към фундаменталните фактори, които движат пазара - търсенето да живеем в по-ново, по-голямо и по-качествено жилище", каза Антон Андонов.

Той също изтъкна, че не би следвало да може която и да е икономика да си позволи покачване на доходите средно с 15 процента годишно и допълни, че ако тези процеси намерят своето успокоение, през 2026 г. няма да сме свидетели на спад на цените, но ще сме свидетели на много по-малки темпове на покачването им - в рамките на до 6 процента в реално изражение.

Антон Андонов посочи, че през 2024 г. пазарът на жилищни имоти е бил доминиран от силно търсене, в резултат на което бе отчетен рекорден по думите му брой сделки с такива имоти - около 95 000, което е с около 40 на сто над средната медианна стойност за годините преди ковид кризата. 

В съчетание с увеличение на цените това доведе за първи път до прехвърляне на психологическата граница от 10 милиарда лева като сделки в номинално изражение, като за 2024 г. сделките с жилищни имоти са били за над 12 милиарда лева.

Андонов изтъкна сред причините за тази тенденция устойчивия ръст на разполагаемия доход на домакинствата през последните 3-4 години, който изпреварва ръста на инфлацията и на цените на имотите, сравнително най-ниските лихви в Европейския съюз, които средно през последните няколко години са между 2,3 и 2,5 на сто, основно заради силната конкуренция в банковия сектор и невъзможността за конвергенция на лихвените проценти.

Третата причина е все още високата инфлация през предходните години, която подтикна хората да търсят убежище на парите си в недвижимите имоти. И не на последно място очакването да бъдем приети в еврозоната като повратна точка, която да определя цените на имотите и очакванията на хората, че цените продължават да растат, допълни експертът.

***

***