Над половината домакинства в България живеят в къщи, които спешно трябва да бъдат обновени. Това са изводите на доклад на Екологично сдружение „За Земята“, озаглавен „Обновяване на пауза. Еднофамилните къщи в България – от предизвикателства към възможности“.

Анализът подчертава, че България изостава сериозно от европейските тенденции, според които еднофамилните домове са приоритетен сегмент в усилията за енергийна ефективност и социална справедливост. 

В противен случай България ще пропусне възможността да подобри условията на живот за стотици хиляди домакинства и няма да постигне нито енергийните, нито социалните си цели. Във всички интервюта общата констатация е сходна: еднофамилните къщи в страната са предимно стари, енергийно неефективни и без достатъчна документация.

Повечето от тези сгради са построени преди 1990 г., а немалка част дори преди 1970 г., и преобладаващо попадат в енергийни класове между D и F. Използваните материали - основно тухла и масивни стени осигуряват относителна конструктивна устойчивост, но в повечето случаи липсва топлоизолация, инсталациите са остарели, а сградите нямат технически паспорти.

В централните части на столицата еднофамилните домове са по-скоро изключение – често със статут на културни ценности, което ограничава възможностите за намеси и изисква специален подход при тяхното обновяване. В периферните и селски райони те доминират – от 60% до над 90% от жилищния фонд, според оценки на участниците.

Ползи от обновяването

Общините виждат ползите от обновяването не само през призмата на енергийните спестявания, а и като социална и икономическа възможност:

● На ниво домакинство: по-ниски сметки, по-висок комфорт, по-здравословна и стабилна вътрешна среда. Много хора днес отопляват само част от жилището си, след обновяване биха могли да използват пълния му капацитет;

● На ниво община: активиране на местния бизнес, нови работни места и подобряване на визуалния и архитектурния облик на населените места;

● На национално ниво: спомагане за постигането на климатичните политики, намалени емисии, по-ефективно използване на ресурсите и намаляване на усещането за „енергийна несправедливост“ между живеещите в блокове и в къщи.

Препоръки към бъдеща програма за еднофамилни къщи

Диференцирано съфинансиране, основано на социален, енергиен и имуществен статус - не под формата на 100% грант, а чрез комбиниране на безвъзмездна помощ, кредитиране, гаранции и модели тип „плащане от спестявания“.

Нивата на съфинансиране следва да се определят според:

● Социалното и имущественото състояние - по-нисък собствен дял за уязвими групи, с отчитане на възраст, доход и други социални фактори

● Дълбочината на обновяването - по-висок процент на съфинансиране при изпълнение на цялостен пакет мерки

● Регионалните различия – по-нисък праг на съфинансиране за по-слабо развити региони

Дългосрочност и предвидимост - програмата да не е на принципа „тръгни-спри“, а с ясен многогодишен хоризонт, стабилни правила и целогодишен план за кандидатстване;

Критерии за допустимост:

● Законност и устройствен статут - финансиране само за сгради, които са законни или търпими по ЗУТ4

● Постоянно обитаване - изключване на сезонни вили и необитаеми къщи, като приоритет и по-добри условия се дават на основни жилища● Енергийно състояние и потенциал за спестявания - изискване за енергиен одит и реални данни за ефекта

● Социален и демографски критерий - възраст, доход, уязвимост.

● Локация и обществен ефект - приоритет за централни, туристически и културни зони с видим градоустройствен резултат

● Амбиция на резултата - бонус точки за целен клас B или A, или за „сграда с близко до нулево потребление“

Общата препоръка е една бъдеща програма за еднофамилни сгради да се стреми към дълбоко сградно обновяване, но да позволява и подхода „стъпка по стъпка“.