Секторът на недвижимите имоти в България навлиза в еврозоната със забавяне на инвестиционната еуфория и засилен фокус върху качеството на новия продукт.

Това са основните заключения на участниците на 11-ото издание на проекта Real Estate Business Forums & Awards на Imoti.net, което се проведе тази седмица.

Въпреки притесненията за „прегряване“ на пазара, макроикономическите показатели на страната остават стабилни. България продължава да поддържа ниски нива на задлъжнялост на населението в сравнение с останалите държави в еврозоната, коментираха Снежана Стойчева, управител на Imoti.net, и Стоян Гочев, брокер и собственик на агенциите Re/Max City и Re/Max City Mall, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

България тепърва ще следва пътя на развитите европейски икономики по отношение на ипотечното кредитиране, смята Гочев.

„През следващите години очакванията са да се изтеглят още ипотечни кредити. Съотношението на кредити спрямо брутния вътрешен продукт в България е 26-7%, което спрямо Европа, където средното ниво е 50%, е доста по-ниско“, посочи Гочев.

Себестойността като регулатор

Въпросът докога ще растат цените на имотите остава централен. Макар потребителската инфлация да се стабилизира, инфлацията при себестойността на строителството продължава да оказва натиск върху крайните цени, които се очаква да се повишат и през 2026 г. Индексът на строителните цени в България отбелязва ръст от 8% за последната година.

„Инфлацията на себестойността е 8%. И ако продължава да нараства, няма как новият продукт, който излиза в строителството, също да не нараства като цена. А както знаете, новото строителство е регулатор на цените на пазара на имотите“, допълни Гочев.

Предлагане и потребителско търсене

Пазарът през 2026 г. ще се характеризира с по-голямо спокойствие, намалено търсене и отчетлив спад в броя на издадените разрешителни за строеж, особено в столицата. Потребителите вече не действат под влиянието на емоцията, а пазарът става по-прагматичен, каза Стойчева

„Това, което се очаква тази година, е да няма такава еуфория на пазара, да бъде по-спокоен, цените да растат... В същото време намаляването на разрешителните за строеж също ще се отрази на пазара", най-вече в София, обясни Стойчева.

Наблюдава се и рязка промяна в нагласите – купувачите масово се пренасочват от старото строителство към модерни, енергоефективни сгради. Имотите, строени през 90-те години, стават все по-трудно ликвидни.

Чуждестранните инвестиции и еврозоната

Влизането на България в еврозоната е елиминирало валутния риск, което е ключов фактор за привличане на институционални инвеститори. В момента пазарът се движи почти изцяло от вътрешно търсене, а преките чуждестранни инвестиции са изцяло от реинвестирана печалба. 

Въпреки че няма нови инвеститори, реинвестираните печалби са признак за доверие и предпазват от образуването на ценови балони, каза Гочев и добави, че в момента няма и продукт, който да привлече инвеститори.

„За един чуждестранен инвеститор България ще бъде много интересна в следващите години. Данък печалба от 10% в държава от еврозоната е нещо, на което инвеститорите трудно могат да повярват“, коментира Гочев, споделяйки опит от представянето на българския пазар пред азиатски инвеститори.

***