ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Инж. Славчо Топалов е бивш научен сътрудник от Научноизследователския строителен институт в София. През 2004 г. става собственик и управител на фирма, занимаваща се с конструктивни експертизи и обследвания - "Балгериан експерт консулт" (БЕК). От 1986 г. досега е направил няколкостотин обследвания на конструкциите на съществуващи сгради в страната.

***

Правната уредба за незаконните строежи е по-ясна от тази за законните

Парадоксът става още по-видим при сравнение на режима на заварените законни строежи с този на незаконните, но търпими строежи. Съгласно §53, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ търпимите строежи могат да се пристрояват и надстрояват и в тях могат да се извършват основни ремонти, реконструкции и преустройства, включително с промяна на предназначението. За законно изградени сгради със строителни книжа обаче това не е толкова лесно, а в повечето случаи е дори невъзможно. Законът изисква те да бъдат "заварени" - условие, което според съществуващата в страната нормативна уредба по устройство на територията не може да бъде удостоверено. Така се стига до абсурдна ситуация, в която незаконните строежи разполагат с по-ясна и приложима правна уредба от законните.

Още по-объркващ е контрастът с програмите за саниране, финансирани с участие на Европейския съюз. В тях допустимостта за строителни дейности се основава на техническата годност на "съществуваща" сграда, като чрез конструктивно обследване се доказва нейната механична якост, устойчивост и експлоатационна надеждност. 

При инвестиционни намерения без европейско финансиране обаче, за да бъде издадено разрешение за строеж, освен техническите изисквания е въведено и допълнително юридическо условие сградата да бъде не "съществуваща", а "заварена".

Така се стига до следващия парадокс: една сграда може да бъде призната за достатъчно надеждна за обновяване с европейски средства, но същата тази сграда да не може да получи разрешение за пристрояване или надстрояване според българската нормативна уредба.

Практиката на общините е противоречива

При липсата на държавно регламентиран ред нормативният вакуум се запълва по различен начин от отделните общини. В някои от тях се издават удостоверения за заварен строеж, в други - удостоверения по §6 от ПЗР на Наредба №2 във връзка с §21 от ЗУТ, а в трети се отказва издаването на какъвто и да било документ и се предлага удостоверение за търпимост - режим, приложим само за незаконни строежи.

Практиката в страната е напълно разнородна. В София, Варна, Стара Загора, Ямбол и в много други общини се издават различни по вид удостоверения, от различни административни звена, при различни условия и такси. Някъде се изискват технически и енергийни паспорти, другаде се прилагат критерии, характерни за търпимите строежи, а на места администрацията изобщо отказва да удостоверява статута на заварените сгради.

capital.bg

ПРОДЪЛЖАВА

***