Интервю на Ирина Генова с Ивайло Зартов – най-известният затворник в България
ЧУЙТЕ КАКВО КАЗА ИВАЙЛО ЗАРТОВ В ЗВУКОВИЯ ФАЙЛ ПО-ДОЛУ!
Ивайло Зартов е известен като бизнесмен, предприемач, благодетел на Бургас, а сега затворник и писател. Той бе осъден на 9 години лишаване от свобода за присвояване и безстопанственост като управител на частното българо-руско дружество „Инглиш Вилидж“. Сумата е 3.5 млн.лв. и бе предназначена за изграждане на вилно селище до село Димчево.
Малко преди да бъде вкаран в затвора, за да бъде изпълнена присъдата му, на 25 март 2013 г., той отряза най-малкия пръст на лявата си ръка с кухненски нож, а кървавото видео, на което бе заснета цялата операция, изпрати до медиите. Шокиращата касапница е протест срещу съдебната система, обясни тогава Зартов.
"Благодетелят на Бургас" излежава присъдата си в затвора в София, но на 22 август бе в Бургас, за да представи книгата си – сборник с есета, писани в килията, със заглавието „Нож“.
- Ивайло, как се чувстваш в Централния софийски хотел/б.а. Централния софийски затвор/, на творческа командировка, както го наричаш ти?
- Супер се чувствам. Но аз вече не съм в Централния софийски хотел, а съм на селски туризъм. Препратиха ме в Казичене, в затворническо общежитие и му казвам, че е селски туризъм. Там е много по-лежерно, на свободен режим съм. Имам отпуски – всеки месец един петък излизам и в неделя се прибирам обратно. Чувствам се превъзходно.
- Изглеждаш 20 години по-млад, на какво се дължи това?
- Означава, че пенетенциарната система в България действа превъзходно, щом така влияе на един човек. За 5 години престой по такива „хотели“, на такива „СПА процедури“, съм смъкнал 20 години. Ако продължа още 5 години, аз ще се върна в детско-юношеска възраст, и накрая ще трябва пак с памперси.
- Всъщност ти, макар и в затвора, имаш много приятели. Прави промоция на книгата си в София, сега в Бургас. Как поддържаш тези приятелства?
- Най-вече виртуално. Благодарение на Катето – съпругата ми, ние сключихме брак с нея. Уникалното е, че тя сама ми предложи и сключихме брак в „централния хотел“. В една много тържествена обстановка.
- Кой ви беше кум?
- Кум ми беше този, който се престраши да ми даде квартира под наем, все пак бях под домашен арест. Кума беше една близка приятелка на Катето. Супер беше. Самата церемония беше страшно емоционална, имаше страхотен заряд. Може да е кратка, но със страшен заряд.
- На теб ти е за трети път и все пак изпитваш големи емоции?
- Защото беше в затвора. Аз ако знаех, че е толкова яко, ехе-е-е, отдавна щях да го направя.
- Забелязвам тук, на представянето на книгата ти една млада жена, която се нарича Маша и е с трите си деца. Коя е тя?
- Рижка? Тя е втората от петте дъщери. Най-голямата е Нина, след това е Мария, след това – Аня, Яна и Саша.
- Това са дъщерите на втората ти съпруга Мария Качарава. Маша ли те придружаваше на делата в съда?
- Да, тя беше. Беше бременна тогава с първото дете. Прокурорите й казваха – не влизайте, ще бъде тежко за Вас. Тя им отговори – „Напротив, искам да вляза да ви гледам. Вас да гледам, аз него го знам“.
- Какво става с другите дъщери? Знам, че ти си много привързан към тях, както и те към теб.
- Да, така е. Живи, здрави са. Всички живеят в България, и сега всички са тук.
- А какво става с Ивайло-младши?
- Четвърти курс медицина е. На него му е по-лесно да идва да ме вижда, защото е в София. И идва най-редовно. Сега, всеки път като изляза в отпуска, идва да ме види.
- Ти беше известен като „благодетелят на Бургас“. Тази вечер обаче те уважи само един пенсионерски клуб – „Иглика“ от Сарафово, на който ти си направил добро. А колко хора, на които си направил добро са те забравили?
- Много са, но няма никакво значение. Важното е, че пък ги има тези. Защото можеше никой да не дойде. На фона на това, че аз съм престъпник, злодей, лош, присвоител и какъв ли още не – в името на народа, има хора, които се престрашиха да дойдат и да застанат до мен. Лесно е да си до този, който е на върха на пяната, да му се подмазваш, да му се усмихваш.
- Какво очакваш от живота от тук нататък?
- Победа. От тук нататък само победи.
- Очакваш ли да се промени нещо в статута ти? Очакваш ли съдът да те провъзгласи за невинен?
- Не, това не ме интересува изобщо. Аз съм на друго ниво. Дали някой ще разбере нещо за мене, въобще не ми дреме. Други неща ме интересуват. На 11 август имах рожден ден. Имах една торта с надпис – „Смърт на ДОПГ“ /б.а. Държавна организирана престъпна група – изразът е на Зартов/. Искам всички „дупегейци“ да влязат в затвора. Тъй като това не може да стане, защото трябва да се самоарестуват и самоосъдят, им желая да умрат. Например – от рак, от гръм, от преяждане, от препиване.
- Не знаеш ли, че всяка клетва, която произнесеш, се връща тройно върху теб?
- Това не е клетва, това е пожелание. Те го заслужават. Не заради мен, майната ми. Имаме три милиона души изгонени от България – без война, без геноцид.
- Съжаляваш ли, че си отряза пръста, за да обърнеш вниманието на хората върху себе си?
- Не. Поради две причини. Първо защото ме отразиха. Защото знам, че в държава като България журналистите са много малко, повечето са журналя. За да се отрази нещо... Ти може да пишеш 4-5 години до институции, те няма да ти обърнат внимание. Може да пишеш до журналисти и пак да не ти обърнат внимание. Но ако си отрежеш пръст, нос, ухо или друго нещо, всички ще те отразят. Защото е кръв, шокиращо е, интересно е.
Втората причина, поради която си отрязах пръста е, че сега тази ръка като я погледна – дясната имам 5 нормални пръста. Но като погледна лявата ръка – винаги го виждам и никога няма да го забравя за какво става въпрос. Защото каквото и да ти се е случило в живота, и добро и лошо, като мине време, започваш да го забравяш. Паметта ни така е строена. Каквото и да ти се случи и да си мислиш, че никога няма да го забравиш – забравяш го.
Не усещаш как го забравяш.
- Ти много дълбоко си го отрязал. Аз си мислех, че на първа фаланга си го срязал.
- Честно казано не съм гледал. После ми казаха, че на записа са гледали. Че трябвало да се сетя да режа на фаланга, а не през костта. Беше без упойка, без никакви успокоителни. Оказа се, че не съм погледнал, че е по средата на костта. То се виждало на записа, че натискам три пъти. Другият път ще се сетя да е на фаланга.
