Скоро всички горски стопанства на територията на Бургаска област ще бъдат сертифицирани по FSC
Румен Желев е инженер-лесовъд, роден на 7 август 1960 г.
От ноември 2014 г. е в Народното събрание като депутат от ГЕРБ на мястото на Ивелина Василева, която стана министър на МОСВ.
Заместник-директор е на Държавно ловно стопанство „Граматиково” от юли 2013 г. Председател на управителния съвет на Югоизточно държавно предприятие - Сливен и директор на Държавно горско стопанство "Царево" (2011 – 2013 г.). Директор на Регионална дирекция по горите, град Бургас (2009 – 2011 г.)
- Г-н Желев, преди три месеца съобщихте, че тече групова сертификация на 10 горски стопанства, която трябваше да приключи до края на годината. Докъде стигна този процес?
- На финалната права са. Не можахме да се справим до края на годината, но не по наша вина. Горските стопанства са подали всички данни и материали и са направили съответните финансови вноски към централата на FSC® /Forest Stewardship Council™/. Мисля, че това ще бъде факт, ако не до края на януари, то до средата на февруари. Т.е. цялата държавна горска територия в Бургаска област ще бъде сертифицирана по FSC – най-сериозната сертификационна организация в света. И това е много добре, защото ще имаме още една абсолютно независима институция, която ще следи дали в горите се извършва екологосъобразни, устойчиви, природосъобразни и т.н. сечи, дали всички фирми, които извършват сечи са правилно оборудвани, инструктирани, с необходимите документи, дали се извършва замърсяване, дали се извършва висока сеч, дали има добра дисциплина на ползване, дали се влиза в гората при преовлажнени почви.
Това ще бъде констатирано и проверявано от независими експерти от Европа, на които няма как да бъда звъннато по телефона и да му се каже – „тук този го удари, а този го оправи“. Това е идеята.
- А какви са останалите ползи от тази сертификация?
- Ползите произтичат от това, че сертификацията на гори придобива все по-голяма популярност. Има два вида. Първата е на горските територии. Ние имаме вече сертифицирани три горски стопанства – Граматиково, Кости и Айтос, а сега правим групова сертификация на останалите 10 и покриваме цялата област. През есента направихме първата сертификация на общински гори – в Приморско. Това беше първата сертифицирана общинска гора в страната.
Освен горски територии се сертифицират и дървообработващи предприятия. И те имат задължения да купуват дървесина само от сертифицирани гори. Тъй като броят на тези предприятия лавинообразно расте, в един момент ще стане, така че ако ти не си сертифициран, няма как да си продаваш продукцията. Да не говорим пък за износ и т.н.
Румъния и Русия вече имат огромно количество сертифицирани горски територии. В Русия те са над 30 млн. хектара. Натам е тръгнал светът, затова още преди 4-5 години започнахме и ние и бяхме първите в страната. Защото както е казала Хайтов – „Започне ли светът да си събува папуците — няма кой да го спре. Събува ли потурите, той ще си събуе и папуците!“.
- Как стои въпросът с незаконната сеч? Наблюдаваме, че все се хващат каруци на роми с дърва за огрев, но камиони не се хващат. Има ли масова незаконна сеч в Бургаска област или няма?
- Малко съм се пооткъснал от събитията на терен, но още навремето имаше такава тенденция да се хващат дребните нарушители.
- А сега нали се дават гаранции с електронния билет?
- Направиха се много изменения в Закона за горите, всички от които бяха в посока засилване на превенцията, увеличаване на контрола, максимално затрудняване на всички незаконни практики да бъдат провеждани. Това е с въвеждането на GPS-ите на автомобилите, с електронния билет.
Хората трябва да знаят какво е електронния билет. Закупиха се таблети и всеки автомобил, когато бъде натоварен в гората и тръгне по предназначение за някакъв обект, където да разтоварва дървесината, той вече има издаден електронен билет, който в момента на потеглянето вече е отишъл по електронен път в сървъра на Агенцията по горите. И сега всеки един гражданин, който вижда по пътищата, че се движат автомобили /особено нощно време всички считат, че се вози крадена дървесина/, той не е необходимо да гледа има ли марка или няма. Достатъчно е да се обади на тел.112 и да каже, че има съмнения за превоз на незаконна дъвресина и да издиктува регистрационния номер на камиона. Моментало се проверява и се вижда електронния билет, в колко часа е тръгнал, къде се намира, тъй като има и GPS, натоварен ли е.
- Това означава ли, че кражби вече не може да има?
- Проблемът е, че все още на места се ползват и хартиените билети. Защото не навсякъде има покритие. Като се изпрати сигналът до Агенцията, той остава някъде в пространството и се получава, когато той излезе на открито. Но въпреки това излиза точно къде е подаде и кога е подаден.
Предприемат се и редица други мерки. Сега имаме нови. Започваме с подвижни тройки, които са назначени към предприятието и които са на централно подчинение и никой от директорите няма да знае къде ходят и какво правят.
Правим всичко възможно, за да сведем незаконните дейности в горите до минимум. Въведе се и една Наредба за контрол и охрана на горите и едно от нещата в нея беше повишаване на плътността на технологичната дървесина и на дървата за огрев. Защото с написването на една плътност, която е по-малка отколкото е в действителност, изтичаха хиляди кубици дървесина и отиваха в нечий джоб. Аз алармирам за това отдавна и искам да кажа, че Бургаска област е отново пионер в това направление. От 2009 г. не минал нито един кубик без да има измерване на плътността, удостоверено с три подписа на служители и това подлежеше на контрол. И ако се окаже, че плътността е 0.6, а е написано 0.5, доста хора си заминаваха, като някои бяха дадени и на прокурор.
Сега успяхме, макар че имаше голяма съпротива. Защото досега си плащал за килограм сирене, а си вземал килограм и половина, пък сега променихме кантара.
- Как ще коментирате за масовите уволнения на шефове на горски стопанства и на други служители в тях?
- Разбрах, че от уволнените 22 души, 5 са директори на Горски стопанства, всички на територията на Югозападното предприятие. Сигурен съм, че е имало защо и че не е въпрос на политическа поръчка. Аз много ожесточено защитавах колегията, когато обществото беше настръхнало и твърдеше, че в горите се провеждат вандалски, безогледни, безконтролни сечи. Това беше силно преувеличено, но определено на много места се вършеше. Така че какво винаги истината е по средата. Защото няма как да се извършват незаконни действия в горите без знанието на служители. На много места се оправдават, че не са знаели. Как няма да знаеш какво се случва в поверената ти територия, защо вземаш заплата. Държавната горска територия е предоставена да я охраняват горските стопанства. Съответно директорът, като представител на държавата е длъжен да си я охранява.
Ще уволняваме и други хора, но не се знае кой ще дойде на тяхно място. Все по-трудно се намират качествени хора за работа. Като ще махаш някого трябва да сложиш на негово място поне толкова подготвен колкото него.
– Г-н Желев, Вие сте един от вносителите на предложението за промяна на Закона за рибарството и аквакултурите – да отпадне задължението на рибарите с малки съдове да не водят дневници. Прието ли е това вече и как ще се отрази на риболовците?
– Вече се прие. Вносител бяхме цялата група бургаски депутати. Към нас се присъединиха и варненските и от дунавските градове, но инициативата дойде от нас. Идеята беше, че риболовният флот на България разполага с 3000 съда, от които над 90% са до 10 метра. А те се водеха като риболовни кораби с всички произтичащи от това затруднения. Ние убедихме колегите и в комисията, и в пленарна зала, че в крайна сметка занаятът на рибарите е един от най-романтичните, но и един от най-недоходоносните, защото в последно време се знае, че рибните запаси драстично намаляха. Хората ходят по-скоро да ги брули вятъра и да изгорят по една туба нафта, но не се радват на никакъв улов. Така че възвращаемостта е малка. В песента се пее „бедни ми рибарю“, няма песен за богат рибар.
Това беше един от най-консенсусните и най-лесно преминалите закони. Нямаше никакви възражения и ние го предложихме и за второ четене и той мина на второ четене. Облекченията за малките рибари, за които това е и като занаят, и като хоби са факт. Надявам се, че постигнахме нещо добро, макар и малко.
Разговора води Ирина Генова