С директора на Общинския музей в Приморско Даниел Пантов разговаря Ирина Генова
***
- Г-н Пантов, извършвате подводна археология в района на Ропотамо, какво конкретно проучвате? Очаквате ли сензационни открития?
- Това е селищен обект, известен от 80-те години на миналия век, когато има правени проучвания и се знае за наличието на археологически обект, който е под водата и в момента възобновяваме реално проучванията, за да допълним картината. При проучванията се установи, че сграда, която е била на сушата по някакъв начин е попаднала под водата, може би поради природен катаклизъм.
Проучва се жилище или складово помещение в което се откриват множество керамични фрагменти и цели съдове. Изследваната площ обхваща два квадрата с размери 5 на 5, или общо 50 кв. м. Добрите резултати са следствие от предварително изследване на територията с георадар.
Откриха се доста цели съдове от различни епохи - от Османски период, вероятно от корабоплаване и пристан, търговия. От Късната античност има доста материали, от които е сградата. Колегите откриха и от период Бронзовата епоха, което означава, че най-малко от преди 3000 години там е било населено.
- Подводната археология всъщност е доста трудоемка. Какво е характерно за нея? По какъв начин се прави, сигурно има специална техника?
- Водеща институция там е Центъра по подводна археология, който е към Министерството на културата и се намира в Созопол. Те са с пълно оборудване за извършване на археологически разкопки под вода. Колегите са професионалисти в областта и всички те са водолази, което е едно от изискванията.
Разбира се – по-трудно е отколкото да правиш проучвания на повърхността. Всички получени резултати ще бъдат предадени на нашия музей и ще бъде експонирано за гостите и жителите на Приморско. Има страхотни неща, с които тепърва ще запознаем аудиторията
- През миналата година бе открито златно съкровище при проучване на тракийска надгробна могила в местността Силихляр край Приморско. Продължавате ли там разкопките и какви са Вашите очаквания?
- Миналата година изцяло проучихме голямата могила. Към момента екипът ни извършва археологически проучвания на място, което е в съседство с въпросната могила. Обектът представлява отново могила от среден тип с височина на могилния насип метър и петдесет до два метра.
За сравнение – проучената през миналата година беше с височина 6 – 7 метра. Открихме идентични материали. Установяваме два хронологични периода, датирайки ги чрез откриването на фрагменти от битови керамични съдове. Първият период е установен в източния сектор на могилата и се датира от III – IV в. сл. Хр. Вторият период – в западният сектор е синхронен с могилата, която проучвахме миналата година – края на IV началото на IIIв. пр. Хр.
Открихме клада. Това е погребен ритуал. Кладата има ритуална площадка с доста съдове – керамични. Тялото на изгорения на кладата е военен. Казвам това, защото открихме доста оръжия – тракийски меч, нож, стригила. Те са от фрагментирано желязо и тепърва предстои реставрацията им.
- Също през миналото лято проведохте втори етап на археологическите разкопки на крепостта Фармакида край Приморско при устието на Ропотамо. Извършена ли бе консервация на откритите стени? Ще продължат ли разкопките там?
- Стените, които открихме там са на кална спойка , което означава, че още тогава е имало проблеми с тях. Сега ние сме ги укрепили с дървени греди, завили сме ги, извършили сме най-неотложните укрепителни дейности. Но при една възстановка на кулата, всичко ще бъде премахнато и направено отначало.
Самата кула, съоръжението, се е срутило по време на земетресение най-вероятно. Открихме всичко струпано на една голяма купчина. В началото дори си мислехме, че е могила. Но в последствие установихме, че кулата е била или опожарена, или имало земетресение.
- След археологическите открития, в община Приморско започна ли да се развива културно-исторически туризъм? Какви са вашите наблюдения? Има ли подчертан интерес към историята и археологията на района?
- Заложено е в програмата на община Приморско дългосрочно развитие и развитие на културния туризъм.
За Беглик Таш идваха и по-рано. Сега вече един археологически обект, макар и култово място, вече е не е достатъчен.
Сега правим проект на съществуващите исторически места и прави няколко туристически маршрути и в рамките на една седмица туристите да виждат нови неща и да научават повече за историята на нашия край. Защото тракийските племена очевидно много години са имали сериозно присъствие по нашите земи.
- Какви са перспективите – по-близки и по-далечни?
- Имаме още заложени дългострочни и краткосрочни проекти. Сега закупуваме георадарна апаратура, която ще служи за предварителни проучвания на археологическите обекти.
Минаваме първо с апрататурата и виждаме реално дали има перспектива за археологически разкопки или няма. Това ще спести доста усилия – и наши, и на работниците. Гледаме да сме добре оборудвана институция.
Защото, според мен, в българските музеи новото оборудване, с което колегите разполагат в чужбина. Много малко трябва, за да ги стигнем. Като ниво на учени и на експониране – сме на ниво.
Ще се опитам да станем на нивото на европейски музей, за да привлечем тяхното внимание и да започнем съвместна работа с големи институции от цял свят.
