Даниела Стоянова е на 34 години от Бургас. Завършила Стопанска академия „Д. А. Ценов” гр. Свищов през 2015 година в ОНС „Доктор по икономика”.
Завършила е с отличие и две магистърски степени по „Бизнес администрация” през 2011 година и през 2017 година – по „Счетоводство и одит”. Хоноруван преподавател в Стопанска академия „Д. А. Ценов” – Свищов и Висше училище по телекомуникации и пощи – София.
Към настоящия момент работи в частния сектор. Има интереси в областта на образованието и науката. Занимавала се с благотворителни кампании и дейности.
***
- Г-жо Стоянова, Вие сте едно от новите лица в листата на „Изправи се! Мутри вън!” за Бургаска област, но всъщност не сте нова в политиката. През 2019 г. сте била кандидат за общински съветник в Свищов от гражданска квота. Какво Ви накара да участвате в тези избори?
- За мен политиката не е чуждо понятие. Винаги съм била с ясно изразена гражданска позиция и съм защитавала определени каузи, в които съм вярвала. Това беше и моят мотив да се включа през 2019 година в местните избори в гр. Свищов за общински съветник от гражданска квота.
За мен това беше ценен опит и възможност да стигна до повече хора и да чуя техните проблеми. За съжаление обаче, ситуацията в Свищов през последните шест години, не е никак добра. Моделът за управление на партиите от статуквото ГЕРБ, БСП, ДПС и местната структура на ВМРО доведе до това Свищов да е един от най-бързо изчезващите градове в България.
Това е и един от мотивите ми днес да участвам в тези избори – да се разбие този порочен модел на управление, който доведе страната ни до последните места на развитие, доходи, образование, свобода на словото.
За тези избори бях поканена да се включа в листата на Коалиция „Изправи се! Мутри вън!” от адв. Драгомир Ошавков, който беше депутат от 45 Народно събрание и сега отново е на водеща позиция в листата.
- Като хоноруван университетски преподавател сте добре запозната с учебната дейност във висшите учебни заведения. Къде виждате пробойни в системата и ангажирате ли се да работите за тяхното отстраняване?
- За преодоляването на проблемите във висшето образование в България се разработват различни документи (например Стратегия за развитие на висшето образование в Р. България за периода 2021-2030 година), целящи да подобрят условията на средата и системата на обучение. Въз основа на тези документи, тяхната специфика и опита ми като преподавател, мога да изведа някои основни приоритети:
На първо място поставям нуждата от актуализиране на учебните планове и документация, съобразно потребностите на пазара, който се нуждае от квалифицирани и практически подготвени кадри.
От съществено значение е тясна връзка на висшите учебни заведения с бизнеса, определяне на профила на нужните им кадри, съобразно потребностите на пазара на труда. Трябва да се работи и за повишаване качеството на учебния и образователния процес, за въвеждане на нови технологии, практически-ориентирано обучение, което да е от полза на студентите при търсенето и намирането на работа.
За мен е важно да се дадат равни възможности и права на хората за обучение, в това число и тези в неравностойно положение, които често изпадат от образователната система.
Всички тези приоритети не могат да бъдат постигнати без постепенното подмладяване на академичния състав, който да има необходимите компетенции и знания в съответната научна и практическа сфера, да бъдат млади учени с иновативно мислене и ориентация към технологиите. А това може да спомогне създаването на мрежа от университети, които да обменят практически опит, да внедряват иновации и нови дигитални технологии.
И не на последно място, създаване на мотивационен механизъм за младите преподаватели да продължат да се развиват с наука, да прилагат знанията и уменията си в България, за което е нужно подобаващо заплащане и съвременна материлано-техническа база.
Разбира се всички тези, а и други приоритети, не могат да станат без активната намеса на държавата и нейната ролята в образователния процес.
- Как би могло да се постигне финансиране на науката и висшето образование, така че да е съотносимо към нуждите на икономиката и обществото?
- Основен модел за финансиране на висшите учебни заведения от държавата е фонд „Научни изследвания” към Министерството на образованието и науката. Разбира се, този процес е регламентиран и се извършва въз основа на различни фактори и обстоятелства, като се отчита и съотношението на защитени и приоритетни специалности.
Тук може да се прецизира трактовката по този въпрос, защото често се стимулират (финансират) специалности, които са приоритетни за държавата, но същевременно липсва интерес към тях.
От друга страна има търсени специалности, които се котират на пазара на труда (например в ПН 3.7. „Администрация и управление“ и 3.8. „Икономика“), но поради различни причини се ограничава бройката и финансирането за тях. От тази гледна точка трябва много внимателно и обосновано да се направи стратегически анализ на търсенето и предлагането на пазара на труда и на базата на икономическия принцип да се отпуска финансиране и прием в отделни направления и специалности.
От друга страна, трябва да се търси принос на самите университети, и да не се залага само на държавна помощ и субсидии. Университетите следва да формират вътрешен бюджет за финансиране на научни разработки или приложения в практиката.
Също така могат да сключват споразумения с бизнес организации, които да финансират обучението и да изграждат модерна материално-техническа база, с цел подготовка на кадри, които са им потребни. За целта следва да участват в разработването на нови и модерни учебни планове и програми, да предявяват своите изисквания към бъдещите студенти, да определят качествата и компетенции, които ще са им нужни и др.
- Трябва ли да бъде стимулиран и по какъв начин обменът на учени и преподаватели и възможностите за специализации и участия в научни форуми, практики в авторитетни институции и научни и образователни институции?
- Основно средство за мобилност на студенти, докторанти и преподаватели е програма „Еразъм +“, която дава достъп на студенти и учени да специализират в различни университети и научни организации, да придобият компетенции и опит в реална академична и практическа среда. Приоритет на тази програма са сключени двустранни споразумения между университетски мрежи с цел обмяна на опит и обучение на студентите, докторантите и научните работници.
Задължително този обмен трябва да бъде стимулиран, но не само по тези програми, а и чрез заделяне на собствени средства от университети, ако е възможно или сключване на споразумения с бизнеса, техни партньори, които реално се явяват потребители на кадри, когато става дума за студенти и съответно усъвършенстване на знанията и опита на преподаватели, с цел да прилагат иновативни подходи в обучението и новите тенденции в съответната научна и практическа област.
Участията в научни форуми и мероприятия в страната и чужбина са задължителни, за да могат студенти, докторанти и научни работници да оповестяват свои разработки, иновативни практики и внедрителски дейности.
Разбира се, много трудно е да се представят тези публикации на международни форуми или в престижни научни списания, поради което се използват финансови средства по фонд „Научни изследвания” на Министерството на образованието и науката или самите висши учебни заведение да заделят от своя бюджет да финансират стойностни и качествени научни или приложни разработки.
- В предварителния разговор споделихте, че освен с научна дейност и собствен бизнес, сте ангажирана и с редица благотворителни кампании и дейности. Какви са те?
- Като млад човек и майка винаги съм се вълнувала от качественото здравеопазване и образование на децата ни. За съжаление в България чуваме все по-често за закриването на болници, на училища. В тази връзка беше и една от последните благотворителни кампании, които осъществихме за събиране на средства за закупуване на електронен четец за Детското отделение в свищовската болница.
В последствие след стартирането на кампанията, ръководството на болницата успя да осигури необходимите средства за месец, въпреки че лекарите там молеха за това от години. С одобрението на всички, участващи в кампанията, пренасочихме средствата към закупуване на климатик за манипулационната зала в Детското отделение.
- Какво е първото нещо, което ще направите, ако бъдете избрана за народен представител?
- Имам много идеи за реализация, които си поставям като цели за развитие през 46 Народно събрание в областта на образованието и науката.
Една от тях е да се разработи стратегия за преодоляване на негативните последици, които остави Ковид епидемията върху интелектуалното и емоционалното развитие на нашите деца. Длъжни сме да се ангажираме с тяхното настоящо развитие и да им осигурим едно по-добро бъдеще в България.
Разговора води Ирина ГЕНОВА
