Националното сдружение „Недвижими имоти“ (НСНИ) е на път да предложи нов проектозакон, който да регулира дейността на брокерите. Проектът се съгласува с Европейската асоциация на професионалистите по недвижими имоти (CEPI).
Това е организацията, която работи пряко с Европейската комисия по законодателството, свързано с брокери и пропърти мениджъри. С проектозакона ще се въведе задължителен образователен ценз за упражняване на дейността брокер в България.
По темата разговаряме с Ирена Перфанова – заместник-председател на НСНИ и предходен председател на организацията в два последователни мандата – 2014-2016 и 2016-2018 г.
***
– НСНИ подготви проектозакон, около който браншът е обединен, но чака „мястото си в дългата поредица от закони, които трябва да бъдат приети“. Документът е внесен в предходното Народно събрание. За какво настоявате в него?
– Важно е да се коментират ползите от една професионална регулация, както и да се разбере правилно какво представлява тя по принцип.
Целите на една регулация са създаването на лоялна професионална среда както към потребителите, така и между професионалните участници на пазара. Справедливата регулация, към каквато се стреми и НСНИ, е всеки да има достъп до професията, като я упражнява компетентно, отговорно, прозрачно и по утвърдени стандарти и етични норми.
Преди повече от 30 години НСНИ даде началото на професионалния пазар у нас и години наред търсеше истината за професията в онези международни пазари, където имаше натрупан дългогодишен опит.
Преди десетина години подаде ръка и на няколко водещи български университета за създаването на специалности, свързани с недвижимите имоти. Днес, десетилетия по-късно, искаме най-накрая онова, което сме научили и потвърдено, работи по най-добрия начин да се приложи и в България, за да се създаде обща култура на предлаганите услуги.
Свидетели сме ежедневно на „бизнес модели“, които се наричат с термини, извлечени от добрите международни практики, но се прилагат пречупени през лошите навици на пазара ни, компании или определени лица. И при тях винаги целта е голямата печалба, а не доброто и качествено обслужване. Много брокери/агенти на входа на професионалните си занимания са обучени на нелоялни и агресивни практики и по този начин размножават лошия опит.
Много е погрешно схващането, че трябва да се противопоставят малки срещу големи структури – качествени професионалисти може да има навсякъде, както и лоши практики също. Но е твърде верен фактът, че когато лошите практики доминират, то цялата гилдия страда, а оттам и потребителите на съответната услуга.
Проектозаконът на НСНИ няма ограничаващ характер, а регулативен
Той е свързан именно с това – да дефинира професията, тя да се упражнява от грамотни лица, които получават първоначална професионална подготовка, спазват общоприет етичен кодекс и професионални стандарти и всеки да носи отговорност за предоставяната от него услуга.
Лицата и компаниите, заети в бранша, да бъдат включени в единен професионален регистър и да упражняват дейност при наличието на застраховка за професионална отговорност.
Агенциите за недвижими имоти ще трябва да се управляват задължително от брокер, а не от лица, които нямат професионален опит. От друга страна, лицата, които не са вписани в професионалния регистър, но извършват дейност, определена като услуга на регулираната професия, да носят съответната отговорност за това, т.е. минимализиране на сивия сектор.
Бизнесът с недвижими имоти е бизнес на споделяне на информация и етиката между професионалните участници в него е ключова за качественото обслужване на потребителите, за прозрачността и достъпността на информацията, която достига до тях.
Нашият проектозакон няма за цел да защитава определени бизнес модели – било то за упражняване на професията или за подготовка на кадрите за нея. И в тази насока вероятно не е удобен за лица, които искат именно през такива форми да ограничават достъпа до пазара.
За нас е важно да не затваряме за никого възможността за достъп до професията – така, както повеляват и нормите на европейското законодателство, но да култивираме средата и да премахнем хаоса.
– Кои са подводните камъни във вашата дейност? Какъв е шансът да се преборите с т.нар. фалшиви обяви в мрежата например?
– Лоши практики има и в най-регулираните пазари, защото винаги се намира някой, който не се съобразява със законовите разпоредби. Но когато има стандарти и орган, който да се грижи за спазването им, те се минимализират.
И именно затова е нужно да има регулация – не за да се затваря бизнесът за определен кръг от лица, а за да се премахнат, както вие ги нарекохте, „подводните камъни“, които противоречат на добрите практики и доверието към професията.
Преди три-четири години беше направено изследване в рамките на ЕС за доверието на потребителите към различни професии и брокер на недвижими имоти заемаше едно от най-ниските места. След отправено запитване от CEPI се оказа, че именно държавите без професионална регулация избутват надолу доверието към професията. Можем сами да си направим извода от какъв тип регулация имаме нужда и защо трябва да се вслушваме в разума си, а не в страховете си.
– Защо настоявате посредническата дейност в България да се регулира точно чрез камара? Какви са вашите мотиви?
– Регулирането става чрез закон. Камарата е част от цялата концепция, което дава възможност на всички лица, вписани в професионалния регистър, да участват активно в процеса на регулация. Още при самото учредяване на камарата няма ограничение за броя на лицата, които да участват – има минимален брой, но няма максимален.
Когато има професионална камара, има орган, който да защитава и представлява интересите на бранша пред държавата. Никой по-добре от професионалната гилдия не знае от какво има нужда една професия. Стандартите и етиката са също инструменти, които се създават от бранша, а не се подават от външни органи.
Този проектозакон не изключва прилагането на действащото законодателство в страната.
Когато става въпрос за задължения, вменени през други закони и непротиворечащи на Закона за регулация на бизнеса, те ще трябва да се спазват от всеки търговец. А в случай на възникнали спорове по решения, взети от камарата, всеки може да се обърне към компетентния български съд или да ползва възможностите на медиацията и арбитражните производства. Казано с други думи,
камарата не е последната инстанция и създава условия за доброволно разрешаване на спорове на браншово ниво,
а когато това се окаже невъзможно, да се премине към останалите законови форми.
Бизнесът с недвижими имоти обхваща предимно компании от малкия и среден бизнес и този проектозакон е съобразен с това. Много често фирмите за недвижими имоти са семейни компании и вратите пред тях трябва да бъдат отворени.
Затова дълги години изследвахме и продължаваме да обменяме информация за положително работещите практики за регулация в същия бранш в други държави и подхождаме много внимателно с предложенията за закон.
В годините сме водили дълги дискусии с държавни институции и други вече регулирани браншови структури. Видяхме как работи системата за регулация у нас и с какво е готова държавата да съдейства. Не искаме да повтаряме чуждите грешки, както и би било безотговорно да не предприемем действия за интелигентно регулиране на бизнеса.
– Кой и как регулира в момента в средите ви да не попадат неподготвени професионално и неетични лица?
– Реално няма единен орган. Членството в НСНИ е на доброволен принцип. Организацията има традиции от десетилетия да се грижи за професионалната подготовка на кадрите в бранша и предлага едни от най-качествените обучения в страната, съобразени винаги с водещите тенденции.
Разполага от близо 15 години с Център за професионално обучение, легализиран от МОН, който работи активно и заедно с Националната академия за недвижими имоти всяка година обучава стотици лица както начинаещи, така и такива, които вече имат професионален опит.
Програмите, които предлага, са одобрени и от Европейската асоциация на професионалистите по недвижими имоти CEPI, която представлява професионалните интереси на бранша пред Европейска комисия, и НСНИ има правата да издава CEPI сертификат на лицата, преминали обучения и изпити. Организацията има много добър етичен кодекс и Комисия по професионална етика, в която участват лица с дългогодишен практически опит.
Много е трудно да се регулира цял пазар на доброволен принцип, затова спокойно мога да кажа, че в съществуващите пазарни условия НСНИ може само да се гордее с обществената си роля и доверието на потребителите, които ежедневно се обръщат към организацията за съдействие.
Източник Marica.bg
