"Защитата на данните, не само на личните данни, а и на другите видове защита на информация, никога не е самоцелно. Защитата на данните винаги има някакъв фокус, и то този фокус не са непременно данните.
Този фокус е физическото лице, личността, загрижеността за именно този субект, който предвид определени негови обстоятелства става уязвим тогава, когато бива поставен в общественото внимание с всички свои данни - "разголен" и беззащитен."
Това заяви академичният преподавател и понастоящем съветник на президента Румен Радев д-р Невин Фети по време на 16-то издание на Юридически барометър - гражданска инициатива за периодично наблюдение и оценка на състоянието и развитието на правния ред в България.
Темата на настоящето издание на Юридически барометър беше специално посветена на защитата на личните данни в контекста на Общия регламент относно защитата на данните (GDPR) на Европейския съюз, който влиза в сила на 25 май 2018 година.
"Гледам с оптимизъм на възможността да бъдат съчетани подхода на ЕС, с тази отстояна и вдигната високо летва, и подхода на международното право за защита на личните данни. В съчетание двете уредби могат да зададат световен стандарт, по който да се осъществява тази защита. Особено разчитам, че с новите принципи и с увеличените права на физическите лица, администраторите да излязат от анонимността си и да оставят този сектор на физическите лица, които, за да защитят правото си на неприкосновеност и всички други свои права, които много често са поставяни в зависимости именно от опазване на личната им сфера, да могат наистина да останат анонимни, те да останат за малко забравени или поне оставени намира," обясни още Фети.
Д-р Невин Фети цитира и констатация на надзорния орган за защита на личните данни на ниво ЕС, а именно че "предизвикателството пред новата уредба за защита на личните данни ще бъде да уреди един механизъм за защита на данните пред поколенията, които вече не познават живота без интернет".
Темата за защитата на личните данни коментира и ръководителят на проекта Юридически барометър и бивш министър на образованието в кабинета "Станишев" Даниел Вълчев. По думите му темата е поставена като акцент в 16-я брой на Юридически барометър, защото в обществото се наблюдава напрежение по повод имплементирането на европейския регламент в родното ни законодателство.
"Искахме с тази тема не толкова да се присъединим към общия устрем да се вайкаме, че нещо ново ще ни застигне. Тъкмо обратното - да покажем от една страната, че въпросът за защита на личните данни не е някакъв нов въпрос, напротив, той има своя история, има своя уредба - международна, европейска и вътрешна. Има органи, които правят следят за това", обясни Вълчев.
"Това, което е новото сега е, че ще се наложат промени в българското законодателство. Допускам, че такива се готвят вече. Несигурността на повече хора идва от гледна точка на много високия размер на санкциите. Ние бихме искали да успокоим този дебат и много внимателно и наистина професионално и задълбочено да огледаме това, което предстои да се случи, и да свалим този вид напрежение", посочи още Вълчев и акцентира на това, че с новия регламент за защита на личните данни се разширява самото понятие "лични данни". По думите му се разширява и понятието за категорията "специални лични данни" или "чувствителни лични данни". Тези теми коментира по по-подробно д-р Невин Фети.
"Изцяло новите моменти са малко, но са засилени много от съществуващите правила. Понятието за лични данни е разширено, но то остава непроменено в своите основни характеристики", коментира Фети.
По думите ѝ наред с обикновените личните данни като ЕГН-то, към личните данни вече спадат и други данни - например за нашето местонахождение, което със съвременните телефони мобилни устройства не е трудно да бъде установено.
Другите такива данни са онлайн идентификатори, IP адресите на устройствата, с които работим, както и биометричните данни (например тези, с които днешните устройства работят като пръстови отпечатъци, сканиране на ретината, на лицето и други).
Тези данни се определят в категорията на специалните или "чувствителни" лични данни. Други такива данни са тези, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения или членство в синдикални организации, генетични данни, биометрични данни, както вече стана ясно, данни за здравословното състояние или данни за сексуалния живот или сексуалната ориентация.
