Бургас активно търси IT инвестиции

Това е една от областите, в която градът ще търси развитие, стана ясно на първото събитие от поредицата "Капитал Градове"

Бургас отваря IT гимназия, опитва се да облекчи допълнително администрацията, дигитализира десетки хиляди документи и търси начин да промени логиката, по която се харчат еврофондовете.

Това са само част от идеите и плановете, които бизнесът и общината си размениха на първото събитие от поредицата "Капитал Градове". 

Срещата се проведе в Бургас, който е и първият от градовете, на които "Капитал" тази година посвети специални издания.

Гимназията ще има четири паралелки, които да обучават бъдещи програмисти и ще отвори врати още тази есен, съобщи кметът Димитър Николов. Николов посочи, че в общината вече работи Обществен съвет, посветен на IT сектора и как той да се развива в Бургас. 

Новото училище пък ще има за настоятелство четири компании от сектора. Като ранен успех, кметът изтъкна желанието на американската Visteon да работи с местния университет "Проф. Асен Златаров". Това е част от опитите на Бургас да привлича компании и инвестиции в този най-бързо развиващ се сектор.

Общината все още не може да се справи с тази задача добре, призна Николов. Друга причина освен липсата на кадри, според кмета е недостигът на качествени офис площи от клас А. 

С това се съгласи и представителят на Асоциацията на собствениците на бизнес сгради Драгомир Марков. Според Марков, процесът е двустранен - такива площи ще се появят, когато има повече търсене. Николов обаче изрази мнение, че една от основните пречки пред развитието на такива сгради, както и пред привличането на индустриални инвеститори, е високата цена на земята в морския град, което гарантира най-добра възвращаемост при строежа на жилища. Опит за справяне с този проблем е новата индустриална зона на града, която е направена в съдружие с държавата и е почти пълна.

"Не мога да отрека, че все още имаме проблеми с административното обслужване", призна областният управител Вълчо Чолаков. Според него им още много, което може да се направи, за да се чувстват бизнесът и хората облекчени. 

"Забранил съм отговорите "това не е наша работа", обясни Чолаков. Той посочи като добър пример дигитализацията на много документи, с които областната управа в момента разполага, за да са по-бързо достъпни за всеки. Според него, основното предимство на Бургас от бизнес гледна точка е добрата комуникация между областната и общинската управа, което облекчава много всяка задача.

Бъдещето 

"70% от завършващите в областта я напускат," посочи Димитър Николов. Общината призна, че когато се рекламира пред инвеститори, крие ниския процент безработица. Недостигът на кадри е огромен проблем - на първо място за туристическия сектор, който е основен за региона, припомни Стоян Караненов, председател на КРИБ-Бургас. 

"Както изнасяхме хора, нека сега улесним вноса им, не само за туризъм, а и за други сектори", призова той. "Трябва да казваме нещата, както са", припомни обаче Вълчо Чолаков, според когото основната причина за напускането на хората продължава да е ниското заплащане.

Въпреки, че на няколко пъти стана дума за доброто развитие на индустриалата зона в Пловдив като пример, Бургас не бива да се фокусира в догонването на този пример, смята проф. Милен Балтов, зам-ректор на Бургаския свободен университет. Според него там заплащането е ниско като средна стойност и Бургас има потенциал в други области. 

Като такива ректорът на Бургаския университет "Проф. Асен Златаров" Магдалена Миткова смята че са медицинските професии, педагогическите и, естествено, IT. Това, казва Миткова, ще са областите, които ще могат да привличат и задържат кадри в областта. От тази година "Асен Златаров" предлага обучение по медицина.

Еврофондовете

Основният инструмент за развитието на града в момента е европейското финансиране. Това обаче предстои да се промени така или иначе след 2022 г., когато на еврофондовете им предстои сериозна реформа. Според кмета Николов, Бургас иска още отсега да търси нов начин за инвестирането на тези средства. 

"Защо да не може те да се предоставят на общините и не да се отварят детски градини или площадки, а да се дава възможност местната власт да инвестира в каквото прецени, че е нужно". Той даде пример със строежа на довеждаща инфраструктура до места, които според него биха били от интерес за индустрията, заради по-евтината земя.

Зам.-кметът по финанси Красимир Стойчев пък заговори за болната тема за повечето големи общини - връщането на част от парите, събирани от данък общ доход и корпоративния данък в местния бюджет. "Това ще мотивира общините да следят много по-внимателно как се развива частния сектор, как трябва да му се помогне да печели, защото бюджетът ще е директно обвързан с успеваемостта на фирмите" каза Стойчев. 

Идеята за децентрализация, при която част от парите се връщат в общинските бюджети, беше едно от предизборните обещания на ГЕРБ, които след това тихо угаснаха. Според зам.-кмета на Бургас причината е, че над 60% са общините, които биха имали сериозен проблем, тъй като не генерират достатъчно пари.