Първото отвличане на български моряци от сомалийски пирати е през 1998 г. /I част/

Баязид изпраща 6-ма българи да крадат кораб, арестуват ги. Следва акция по спасяването им

Кап. Христо Мушков, роден на 19 ноември 1940 г. в Ямбол, в Бургас е от 1960 г. Бил е състезател по борба, завършил е Морското училище.

Бил е капитан на влекач, пилот-капитан, капитан на кораби в Черноморски риболов, работил е в БМФ, капитан е бил на чужди кораби, на военизирана длъжност. Бил е във военизираното по това време морско училище – преподавател по специалните военно-морски дисциплини. Бил е заместник-началник и началник до девоенизирането на училището през 1980 г. 

В момента Христо Мушков води лекции за капитани в рибното пристанище „България Порт Уест”.

Капитанът е председател на управителния съвет на моряците ветерани и Клуба на моряка в Бургас. 103-ма морски вълци членуват в него.

- Кап. Мушков, какво остава най-ярко запазено във Вашите спомени от плаването с корабите?

- Бил съм и на по-малки и по-големи кораби, но в моите спомени ще остане това, че бяхме първите българи, отвлечени от пиратите в Сомалия през 1998 г. Бях капитан на кораб с арабски собственик - Абдула Баязид, който е правил рейс от България за Мозамбик, разтоварил е там стоката, после е качил балсамови трупи и отива в Танзания, тъй като там горивото е по-евтино. Намират обаче на кораба контрабандна стока и го задържат.

- Как се казва корабът?

- Алфа БГ. Казваше се е Мона С, но след това се прекръсти на Алфа БГ с редовни документи, ще Ви кажа как става това. 

След задържането на кораба го обявяват на търг. Никой не го взема. След една година пак го обявяват на търг и ако никой не се яви, вече държавата го придобива. Глобата му е 1 мнл. долара и корабособственикът не я е платил.  Той обаче решава да открадне кораба. Изпраща екипаж, в който има 6 българи – специалисти. Неговият племеник е капитан и има още двама-трима румънци. Нашите ги качват нелегално от самолета.

- Кога се разбра, че собственикът иска да краде кораба?

- Когато ги хващат вече. Корабът е оставен на котва, тъй като е в безобразно състояние. Праща хора да го откраднат, платил е някакви суми на арабите. Но поради грешка на капитана, както и на пилота, корабът засяда, защото там има приливи до 6 метра, както и отливи. Корабът засяда в пристанището Дар ес Салам.

Хващат ги на сутринта и ги обвиняват в пиратство, опит за кражба на кораба. 

А тези 6 българи са невинни, от самолета направо ги качват на кораба. 

- Бургазлии от тях имаше ли?

- Да имаше. Вторият механик Петко Марков, той вече е покойник. Имаше двама рулеви – Минко и Андон, ел.механикът – Руси Желев, палубният боцман Ангел Георгиев и шестият беше моряк-камериер – Панайот Рашков.

На сутринта ги хващат и ги обвиняват в опит за отвличане на кораба. Те първо не са искали да пуснат властите, въпреки че има 6-милна зона в техни териториални води. 

Арестуват ги и ги вкарват в затвора. Това става през ноември 1997 г. 

Собственикът е капитан Баязид, кредитен милионер. Той ме извика и ми възложи заедно с негови хора да направим план как да ги спасим.

Баязид щеше да участва с негови роднини на търга и да го спечели. И действително го спечели, аз имам документи за това.

Но корабът е стоял една година и е в безобразно състояние и трябва да се ремонтира. Един месец стояхме там, за да го стегнем малко, за да може да стигне до Мумбаса, Кения, където да се извърши ремонтът. И от Аден да вземем един ориз, за да го закараме до България. 

С посолството, с хора от службите решихме как да ги измъкнем тези хора. Корабособственикът заплати една сума да ги пуснат от ареста срещу подписка. Защото вече беше минало следствието и оставаше делото, което беше насрочено за 14-15 декември. Искаха им минимум по 10 години затвор. А там дори една година българин не може да издържи.

Стояхме там 15 дни, докато уредим подписката, те плачеха хората. Това е Танзания, това е Африка. В техните затвори българин не може да изкара и една година.

Намерихме начин, казахме как да излязат с лодка в морето, а ние да ги вземем от там. Защото не можем директно да ги вземем, ние трябва да сме извън териториалните води. 

-Как спасихте моряците?

- На 8 декември излязохме на външния рейд, направихме долу-горе ремонта, взехме всички разрешения и документи. И след като „намерихме“ тези хора в морето ги включихме в екипажа и трябваше да отидем в Мумбаса за ремонт. Но имаше опасност да ги върнат обратно и корабособственикът разпореди да се сменят документите на кораба и той от Мона С стана Алфа БГ. Един риболовен кораб ни донесе документите. Те са с 6-месечен срок, редовни документи. Ако не бяха тези документи щяха да ни задържат.

Заминахме за Аден, откъдето трябваше да вземем един ориз и да го закараме до Одеса. Корабът беше в много лошо състояние. Освен това ни заредиха с много лошо гориво в Танзания, въпреки моите настоявания. Корабът беше с машина пилстик, която може да кара с IFO 18, а заредихме с IFO 390, което е котелно гориво. Машината блокира и се наложи да хвърлим котва на Рога на Африка, това е източният край на Африка. Избрах такова място, че да е защитено от пиратите /те тогава се зараждаха и имаха само лодки/. Мястото беше на 10 мили от брега, на 70 м дълбочина, имаше вълни, но ние бяхме с 6000-тонен кораби и за нас нямаше проблем. 

Започнахме да искаме някой да ни влачи на буксир до Аден, но никой кораб не се спираше, защото се страхуваха от пиратските нападения. Имахме щастието, че не бяха ислямисти, те бяха бизнесмени – бивши полицаи и военни, те искаха пари. 

Впоследствие собственикът на кораба уреди братовчед му да мине да ни вземе на буксир, на връщане от Могадишу, Сомалия, където неговият сирийски кораб „Буши” доставяше помощи. Това се случи на 12-ти януари 1998 г. На следващата сутрин хвърлихме котва на скрито място до брега и започнахме да поправяме кораба. Усилията ни обаче се оказаха безрезултатни. 

Часове по-късно пристигна една лодка с местни хора, четирима от които се качиха на борда. Попитаха ни какво правим, ние им обяснихме, дадохме им по 100-тина долара, някакви цигари и им напълнихме лодката с дизелово гориво и те си тръгнаха. Към 10 ч си тръгнаха.

Към обяд обаче видях, че корабът ни е ограден от множество пиратски лодки. Мъжете в тях започнаха да се катерят на борда, крещейки и размахвайки автомати, гранатомети. Започнаха да стрелят по кораба.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Разговора води Ирина Генова

Снимки burgasdream.com и личен архив

Добавете коментар


Защитен код
Обнови