Капитанът-художник не слизал на пристанищата, рисувал в каютата си
Иван Крачолов е роден на 27 юли 1928 година в Нова Загора. Още от малък рисува и се увлича от танцовото изкуство.
През 1948 година е моряк във Военноморските сили във Варна. Там се среща за пръв път с морето и решава да остане за винаги с него. През същата година постъпва в ансамбъла на ВМС като танцьор.
През 1949 г. постъпва във Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ и го завършва през 1952 година. Преведен е на служба като офицер в Бургас на стражевите кораби в Морски граничен дивизион за охрана на морската ни граница.
Рисува морето вече повече от 60 години. Има 27 самостоятелни изложби – в Мариупол, Варна, Поморие, Стара Загора, Нова Загора, Бургас. Първата му изложба е през 1973 г. на кораба Руен, на който той е капитан. Негови картини са притежание на дължавни и обществени институции, както и на частни колекции в България и по света.
В продължение на 23 години прави задълбочени изследвания на произхода на поета Пейо Яворов, като създава и първото родословно дърво на рода Крачолови.
През 2000 г. оглавява Инициативен комитет при СБМВ-Бургас за построяването на паметник на моряка в Приморския парк.
Кап. Крачолов е почетен гражданин на Бургас и почетен член на Клуба на моряка. Изложбата му може да се посети до 27 август т.г. в Клуба на моряка.
- Кап. Крачолов, как открихте морето и станахте капитан на кораб?
- Когато станах моряк и ме извикаха, аз не бях виждал море. Отидох на стария мост във Варна. Гледам – вода, вода... И нещо се преобърна в мен. Това беше 1948 година, на 10 октомври. На 12 октомври аз вече влязох в казармата.
Тогава преоткрих себе си. Започнах да цапам с боите като аматьор.
Бяха ме поставили мен, матрос, да отговарям наравно със старшините-гешефтари. Единия го вкарах аз в пандиза. 63 литра олио беше откраднал.
Произведоха ме офицер. Рисувах навсякъде с боите. И през 1952 година започнах в Морска полиция в Бургас. Ние я основахме тогава.
Нямах гаджета, нямах приятелка, нищо нямах. В една бърлога бях аз с още двама.
През 1954 г. стана съкращението и мен ме прехвърлиха на тралче. Започнахме да тралим фарватер до Одеса.
Това беше докато ме съкратиха. И когато ме съкратиха започнах да работя в канцелариите, където се приготвят документите за корабите. След това във Военното окръжие разбраха, че Иван Крачолов е капитан. Веднага ме прибраха при тях, въпреки че не бях партиен член. А бях изключен от партията.
- Защо бяхте изключен от партията?
- На всеки офицер разглеждат неговата работа. И понеже някой да се оправя казва, че на Крачолов не му върви работата. И аз тръшнах вратата на партийния комитет и веднага ме изключиха. Това стана през 1954 г.
Бях се оженил вече и ходих да се моля за работа. От президиума в София нареждат да ме вземат във Военното окръжие. Дойде директорът да ме вземе, но си сложи таралеж в гащите. Веднага разбрах, че е завършил рабфак и че не ме иска. Аз не съм заядлив, но той не искаше хора от Военно-морското училище, офицери около себе си.
През 1967 г. аз напуснах. Не ми беше мястото там. Чувствах това. Бях въвел един ред, който не се харесваше на много. Да се иде рано, да се започва работа, не да ми се влачат разни инженерчета. Намразиха ме.
Въведох утринната гимнастика на чиновниците, но преди работното време. Това не се хареса и изработиха едно отношение.
Бях наредил на брата на директора да стреля по нарушител на границата, той отказа.
- Кога започнахте да пътувате пак с корабите?
- През 1973 година. Първата ми изложба беше в Мариупол, Азовско море 1973 г., после в Куба – 1976 г.
- Къде са рисувани картините?
- На кораба Руен, на който пътувах. Първата ми изложба беше на кораба, десетина картини и присъстваха германци. Аз си рисувах, независимо къде.
Корабът Руен беше товарен кораб. Носихме товари за предимно за Куба. Основното обаче беше стоманените блокове – слитъци, чрез Русия ги доставяхме в Кремиковци. В Кремиковци имаше студено валцуване.
Григор Стоичков, тогава министър на транспорта, влезе в каютата и ми каза – ей, за тебе медал трябва да има. Бързо обработвахме товарите на пристанището. Намразиха ме моряците.
- Защо Ви намразиха моряците?
- Защото бързо се обработват товарите и тръгваме на обратно. Това става за 24 часа и те не могат да отидат при жените си. Някои обаче си имаха приятелки и те се радваха, че се връщаме.
Бях и партиен секретар, и председател на профсъюзите и заместник-капитан. Чудеха се как се справям. Но стига да имаш желание, можеш да се справиш.
- Имате ли някаква интересна история от онова време?
- Аз не излизах от кораба като пристигнехме на пристанище. Бях помполит и давах личен пример. Веднъж в Хамбург ме накараха да излезем. И къде ме заведоха - в едно кабаре. Тоя, който е съдържателят идва при мен, там пълна порнография. Две млади момичета се въртят около нашите, сядат им на краката. Боже, на мен това ми е чуждо.
И им казвам на нашите – бръкни се, пък й вземи едно кафе на момичето. После се разбра, че са ги обрали. Били актриси в заснимане на порнография.
Разговора води Ирина Генова
