Капитанът-поет Дянко Кънчев е успял да спаси танкер, превозващ петрол, след като е бил ударен от ракета в Кувейт.
Това разказа пред burgasdream.com неговият син кап. Тодор Кънчев.
Ударът е през 1991 г. по време на Войната в Персийския залив, когато е плавал под кувейтски флаг. Имал е някакво предупреждение, подготвял е кораба за евентуална въздушна атака.
„Върна се като Исус Христос, беше отслабнал с двадесетина килограма“, разказа синът му кап. Тодор Кънчев.
Тогава по време на войната някои от корабите ги бомбардирват, защото носят петрол. И този петрол не трябва да стигне до предназначението си. На каква логика са решавали точно кой кораб да бомбардирват, не може да се каже, обясни Тодор Кънчев.
Знаели са, че има такава вероятност, че може да бъдат под прицел. Информацията е обаче много оскъдна, пък и не е била обикновена практика да бомбардирват корабите.
Но танкерът му е ударен и са го прибрали „на патерица“, в най-близкото пристанище за ремонт. Той се е чувствал много горд, за това, че е успял да прибере кораба, защото носи отговорност . В повечето случаи екипажът скача на лодките и го напускат.
Операцията е рискова, защото возят пертол, но той е преценил, че пораженията са от такова естество, че може да си приберат кораба. Но това е решение, което носи много голяма доза риск и до последно се чудиш доколко правилно е било това.
Биография
Дянко Кънчев е роден на 4 декември 1938 г.
През 1956 г. е приет във ВНВМУ “Н. Й. Вапцаров”. Дипломира се задочно. Няколко месеца през 1960 г. е редактор на многотиражка, след което постъпва в БМФ, като моряк на моторен кораб „Любен Каравелов”. От 4 май 1964 г. е IV-ти помощник-капитан.
На 1 януари 1968 г. преминава в Параходство „Български танкерен флот” – Бургас, като II-ри помощник капитан на моторен танкер „Чумерна”.
През 1972 г. завършва задочно ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” – Варна. На 27 октомври 1976 г. отново преминава в Параходство БМФ като старши помощник капитан на моторен танкер „Резвая”.
Правоспособност „капитан далечно плаване” придобива на 19 октомври 1979 г. Длъжността капитан изпълнява на танкерите „Хан Аспарух”, „Осъм”, „Велека”, „Струма”, „Резвая”. От 15 ноември 1984 г. плава под чужд флаг чрез фирмата „Нептун менинг” – Варна. От 1 март 1985 г. отново е капитан в БМФ. На 22 януари 1990 г. отново плава под чужд флаг и се завръща в БМФ на 1 януари 1991 г. Освободен е от БМФ на 21 февруари 1997 г.
Ето какво разказа синът му кап. Тодор Кънчев:
За баща ми моряшкият занаят беше голямо постижение, защото той е едно дете от Врачанския Балкан. Зарядът му също е дошъл от приключенските романи.
Беше човек идеалист, безкрайно много вярваше в социалистическите идеи. Имаше възможността да види как навън живеят хората, но не се разколеба в идеите си. Виждаше реалността в България. Преди 9 септември 1944 г. Военно-морско училище не е било за всеки. Било е като някаква аристокрация, имало е едно съсловие, което е имало достъп. За дете от неговата социална прослойка е било немислимо да кандидаства във Военно училище.
Имаше благодарност към системата, че му е дала възможност. Макар че в мазата на баба ми намерих едни книги на Солженицин. Аз бях тогава в Английската гимназия. Той като ги видя изтръпна.
В неговата рода има история. Горуня е бил доведен брат на мъжа на сестра му. Т.е. родителите му са изгледали Горуня. След време когато са станали събитията – съдът срещу Горуня, баща ми е отишъл на погребението му и са го свалили за известно време от корабите. Така че той много добре разбираше недостатъците на системата. Но беше идеалист и имаше остро чувство за социална справедливост. Беше партиен член.
В същото време той имаше силно изявени литературни наклонности. При него това беше като духовна медитация.
Пътувал е отначало на традиционно товарните кораби, старите, а след това в танкерен флот – от самото му създаване. Според думите на сина му Тодор Кънчев – бил е „чист танкерист“.
Той е тръгнал от моряк. Защото в четвърти курс са закъснели, не са се прибрали навреме. На назидание са го изключили с Ончо Папазян и са завършили задочно. Единственият е баща ми в цивилния флот. Като кариерно развитие е „прекаран през шлюза на котвата“ /английски израз hawse pipe/. С всичкото дрънчене, да уситеш всяка брънка на веригата, това е смисълът. Да минеш през всички брънки на развитието.
Имаше славата на либерален капитан, който се чувства близко до екипажа си. Строг, но справедлив, така да се каже. С много разбиране към по-низшестоящите. Успяваше да поднесе всичко по такъв начин, че хората разбираха, че така трябва да бъде. Всички, които са били с него, го помнят. А той във всеки човек търсеше доброто и се фокусираше върху него.
Неговите принципи са изградени от класическата литература, той обичаше руските автори. Четеше ги на руски, в оригинал. Христо Фотев му беше много добър приятел, както и много от артистите в бургаския театър. Това му беше средата на брега. Хората го търсеха. Той беше саможив, можеше сам да си прекарва времето, но хората го търсеха.
На снимките
Горе: Кап. Дянко Кънчев
В средата: Приятели и колеги пеят песни по негови текстове
Долу: Синът кап. Тодор Кънчев по време на представяне на стихосбирката на кап. Дянко Кънчев
Текст и снимки Ирина Генова
