Най-незабравимото от тях остават 90-те дни под бомбите на Виетнам
Асен Иванов Бонджев е роден на 3 август 1921 г. в Плевен. Завършва Военноморското училище през 1945 г. През периода 1945 - 1948 г. е офицер във ВМФ. Завършва Военнотехническата академия в София.
От 1 април 1948 г. е старши пилот в пристанище Бургас. На 15 октомври 1949 г. приема длъжността капитан на пристанище Варна, а от 30 ноември 1953 г. до 14 юли 1961 г. е началник на ДИК - Бургас.
В Параходство БМФ постъпва на 1 септември 1961 г. като старши помощник-капитан. От 2 януари 1963 г. започва работа в ДСП "Родопа" като капитан на м/к "Еритрея" ("Карлово"), който приема в Ставангер, Норвегия. На 13 октомври 1964 г. отново е в състава на Параходство БМФ.
Правоспособност к.д.п. придобива на 29 октомври 1963 г. Длъжността капитан изпълнява на м/к "Карлово", м/т "Марица", м/к "Георги Бенковски", "Хемус", "Мургаш", който приема в Иношима, Япония, през 1967 г., "Огражден", "Русе", "Пирин", "Атлас", "Богдан", м/т "Велека", "Тунджа", "Осъм", "Места", "Струма", "Искър". Извършва две околосветски плавания - с м/к "Г. Бенковски" през 1966 - 67 г., и с м/к "Мургаш" през 1968 г. Неговите спомени са поместени в няколко броя на „Морски вестник”.
Освободен е от Параходство БМФ на 4 август 1981 г. поради навършване на пенсионна възраст. По негови данни, за времето, когато е бил на капитанския мостик, е посетил 113 пристанища в 49 държави. Като отчетем факта, че СССР след 1989 г. не съществува, посетените от него държави на практика са 51 (вместо СССР отчитаме Русия, Украйна и Грузия).
Починал на 18 февруари 2009 г.
Капитан Асен Бонджев е награден е с множество трудови отличия. Той е удостоен и със званието „Почетен гражданин на Бургас” през 2001 г.
Синът му Любомир Бонджев е също капитан далечно плаване.
Първото околосветско плаване на кап. Бонджев започва на 25 декември 1965 г. от Бургас и завършва на 28 април 1967 г. във Варна. Маршрутът е Бургас – Новоросийск – Палма де Майорка – Куба – Джамайка – Хонг Конг – Япония – Хонг Конг – Виетнам – Сингапур – Аден – Франция – Куба – Варна.
Ето част от спомените на кап. Бонджев за околосветското плаване:
На 25 декември 1965 г. потеглихме с „Бенковски“ на 3-месечен рейс, а се върнахме след 16 месеца с околосветски зад гърба си.
16 март 1966 г.
Следващият рейс е определен: Куба – Виетнам. Смущение сред екипажа. Едни са уплашени от предстоящия дълъг рейс – възможно е завръщане в България към средата на август, други – от военната обстановка във Виетнам.
20 април 1966 г.
Преместваме се на котва по-далеч от брега и на по-дълбоко.
Морякът Стоян Йорданов по прякор Прата, а по говор приличащ на Петьо Пандира от Бургас, с въдица за големи риби хвана една подобна на черноморската ватос – морска лисица. 5-6 души с макара и пожарна кука едва я вдигнахме на кораба. Тежеше около 150 кг и когато я положихме на палобата моментално роди четири малки – около 2 кг всяко, с формата на лопатка за смет.
Вероятно поради бременността се хвана така лесно на толкова малка въдица.
Дълга е над 2.20 м, а опашката й по-дебела от човешки лакът и твърда като роговица. Кубинците казаха, че с нея чупела морски охлюви и с тях се хранела.
Нарязахме около 70-80 кг, а останалото изхвърлихме, защото екипажът отказа да яде, понеже била бременна. Предразсъдъци – ядоха два пъти без да знаят.
9 май 1966 г.
В 02.07 ч местно време „Бенковски“ преминаха фара Мей и напуска залива Матансас. Градът и пристанището спят и никой не разбира, че 40 български моряци тръгват на път за най-дългия преход, който може да се извърши от един кораб: Куба – Виетнам /Матансаса – Хайфонг/ - 10 525 морски мили /19 503 км/. Път, равен на 45 дни непрекъснато плаване. За тази цел са ни необходими 900 тона гориво, 280 тона вода за миене, 30 тона вода за пиене.
Най-незабравимото от него остават 90-те дни под бомбите на Виетнам /б.а. 28 юни – 25 септември 1966 г./. 11 пъти на ден преживявахме въздушни тревоги.
Във Виетнам бяхме на пристанище Хайфонг, което е разположено на река. Ние имахме статут на неутрални във военния конфликт, обаче до нас беше застанал китайски кораб, който беше въоръжен с оръдия и картечници. При въздушните тревоги китайците стреляха, а американците отгоре хвърляха бомби.
Най-страшното беше, че всички виетнамски шалани идваха и се криеха на борда ни. Американците знаеха това, минаваха ниско над зимята и с картеч ги обстрелваха.
Докато бяхме в Хайфонг друг китайски кораб бе потопен. Просто китайците водеха необявена война с американците.
