Като капитан на м/к „Георги Бенковски“ през 1964 г. Тодор Камбуров извършва околосветско плаване
Тодор Камбуров е роден е 15 март 1924 г. в София, починал на 27 януари 2008 г. в Бургас.
Учи във Военно-морското училище от 1941 до 1946 г., а на следващата година е помощник-капитан на гемията „Горски кооператор.
През 1949 г. плава с гемията „Горянин“, като получава правоспособност „капитан близко плаване“. Пътува с корабите „Странджа“, „Тракия“, „Септември“, „Добруджа“, „Варна“, „Родина“.
През 1955 г. вече е „капитан далечно плаване“.
Като капитан на м/к „Георги Бенковски“ през 1964 г. извършва околосветско плаване.
От 1971 до 1982 г. е капитан на м/к „Руен“ – металовоз по линията Бургас – Жданов.
К.д.п. Тодор Камбуров е награден със Златен орден на труда „Ветеран на Азовското морско параходство“, с почетни значки и грамоти.
Кап. Тодор Камбуров извършва околосветско плаване като капитан на м/к „Георги Бенковски“ през 1964 г. По време на рейса корабът с екипажа е арестуван от хората на китайския диктатор Мао Дзе Дун*, докато те се пазели от Чан Кай Ши**. Българското правителство по това време обаче успяло само за 24 часа да ги освободи.
ЕТО КАКВО ПИШЕ В СПОМЕНИТЕ СИ самият кап. Камбуров, които се пазят на машинописни страници в държавния архив:
На 25 май 1963 г. в Хамбург, Федерална република Германия, вдига българското знаме моторен кораб „Георги Бенковски“ с товароподемност 14 600 тона, построен в Ла Сена, Франция през 1960 г.
Ръководството на кораба бе поверено на мен и на главния механик Иван Пенков.
През 1964 г. с кораба „Георги Бенковски“ извършихме околосветски рейс Варна – Япония – Виетнам – Куба – Средиземно море. От Япония за Виетнам – порт Камфа пътувахме празни.
Преди нашето пътуване до Виетнам китайците от полуостров Формоза бяха арестували съветския танкер „Туапсе“. Преминахме далеч от Формоза, за да избегнем среща с американските военни кораби, преминахме през протока Хайнан, северно от остров Хайнан. Пазихме се да не ни арестуват китайците на Чан Кай Ши, а бяхме арестувани от китайците на Мао Дзе Дун. Благодарение на енергичната намеса на нашето правителство, след 24 часа бяхме освободени и отплавахме за Камфа, Северен Виетнам.
Това беше, когато Китай помагаше на Северен Виетнам. От Камфа с пълен товар въглища продължихме за Куба като прекосихме Тихия океан. Поради тайфун на пътя ни се спуснахме на юг и преминахме южно от Манила, през протока Сан Бернардино. После слязохме още на юг, до 5 градуса северна ширина и пътувахме по метеорологическа навигация – не по най-късия и безопасен път, а по най-бързия и безопасен път.
Пътя, по който минахме е с около 600 мили по-дълъг отколкото ортодромическия път, където течението е насреща и има опасност от тропически депресии, които се зараждат от 10-ия паралел. На петия паралел има противоекваториално течение, от запад на изток, което в денонощието достига от 25 до 30 морски мили.
През целия преход от 25 денонощия, нито един ден нямахме лошо време, използвахме течението и, макар че пътят беше по-дълъг, пристигнахме по-бързо в Панама. Определянето на мястото на кораба беше предимно астрономически и помощник-капитаните се специализираха в астрономията. От Куба с пълен товар захар продължихме към Средиземно море.
*Мао Дзе Дун оглавява Китайската комунистическа партия (ККП) през 1943 г., а от нейното основаване през 1949 г. до своята смърт през 1976 г. е начело и на Китайската народна република.
**През 1927 г. Чан Кай Ши предотвратява опит за комунистически преврат в Китай и установява управление тип диктатура. Чан Кай Ши е същевременно председател на ЦК на Гоминдан, президент на Китайската република.
През 1949 г. армията на Чан Кай Ши е отблъсната от континентален Китай, а самият той се оттегля на остров Тайван, където създава Република Китай
Текст Ирина Генова
Снимки Държавен архив
