Прадядото на Пейо Яворов – Стоян Крачола не е арабин-мавър
На 13 януари е роден големият поет и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация - Пейо Яворов /Пейо Тотев Крачолов/ .
К.д.п. Иван Крачолов, един от капитаните -доайени в Бургас със своите 88 години, е изследовател на рода на Яворов, към който принадлежи.
Кап. Крачолов има дългогодишни краеведчески търсения за рода на поета. Тези изследвания разбулиха и дълго тиражираната спекулация за "мавърския" произход на Яворов.
Оказва се, че коренът на Крачоловия род не е арабски /както се е смятало години наред/, а води началото си от старозагорското село Любеново. По онова време то се е наричало Джеде йол, което означава главен път.
По-късно обаче селото било преименувано на Джадъ гьол, в буквален превод Дяволското блато или „Вампирския гьол“.
„Нощуващият в селото турчин бивал удушаван, ограбван и хвърлян в блатото. Носела се легенда, че вечер от гьола излиза вампир, който пази селото от турците“, пише кап. Крачолов в изследванията си.
Тук в края на XVIII в. от Одринска Тракия се заселил основателят на рода - Вълкан Крачола.
Семейна трагедия, разпилява неговите петима синове и една дъщеря. Момичето, любимка на семейството, е отвлечено към Анадола и потурчено. Години наред братята мъстят тайно за поруганата чест на фамилията. Според преданието труповете на избитите турци те хвърляли във Вампирския гьол.
Турските власти започват издирване на тайнствените отмъстители и най-после попадат по следите им. Единият от братята е заловен и обезглавен. За да всява страх в раята главата му, набучена на кол и стои дни наред в центъра на селото.
Стоян избира най-далечния край - Чирпан, и поставя началото на чирпански клон на рода, който дава на България поета Яворов. Отначало той се представял с името Вълко, за да не бъде надушен от турците. Местните му лепнали прякора Арабина, заради мургавия му тен и дебелите бърни. Хората решили, че произходът му е мавърски.
По-големият Иван се заселва в Стара Загора. От там е клонът на рода на кап. Иван Крачолов.
Най-малкия Енчо спира в днешното с. Гледачево, Радневско, тогава Куфалчево. Единствен най-големият брат Стою, след 10-15 години митарства, се връща в родното село. За пръв път през октомври 1982 г. издънки от четирите клона на Крачолови от цялата страна се събират там, откъдето тръгва родът - в старозагорското село Любеново.
Ето какво пише кап. Иван Крачолов:
„Заселването на Стоян Крачола в Чирпан, а на Иван Крачола в Стара Загора е почти по едно и също време. Внезапното забогатяване на прадядото на поета и отварянето на хан от Иван Крачолов и купуването на голяма къща в махалата Съреолу, търговията му с добитък, говорят за това, че се имали пари.
Ликвидирането на турците, които са нощували в Джадъ гьол, вземането на парите, на златото, което те са носели със себе си /след жестокото ограбване на българското население/, дават една нишка на тайнственото забогатяване на чирпанския Крачол, на старозагорския и на другите Крачоли, избягали от селото.
Анкетираната Анка Камбурова от Поморие, дъщеря на Вълка Бинева Крачолова, си спомня, че баба й Станка й е показвала гърне с жълтици.
Аз също си спомням, че през 1937 г. баба Дана, майката на Стоян Крачолов от Стара Загора, след едно гостуване у дома, забрави жакета си със зашитите в хастара жълтици“.
