Милен Балчев и Стефчо Минчев са подсъдимите за смъртта на 19 души екипаж

Софийска градска прокуратура повдигна обвинения на двама души във връзка с потъването на кораба "Хера".

На 23 ноември 2017 г. Софийска градска прокуратура (СГП) привлече в качеството на обвиняеми Милен Балчев и Стефчо Минчев за извършено престъпление по транспорта, при което е последвала смърт на 19 моряци при потъването на кораба "Хера" на 13 февруари 2004 г.

И двамата са с обвинение по чл.340, ал.3 б."б" във вр. с ал.1, пр.3 ,алт.1 и 3 от НК във вр. с чл. 20 ал.2 от НК, затова че в периода 23.07. 2002 г. - 13.02.2004 г. във Варна са допуснали да се повреди и потъне моторен кораб "Хера", от което е последвала смърт за повече от едно лица - 19 български и чужди граждани.

Към периода на деянието Милен Балчев е бил генерален директор и ръководител "Експлоатация" на фирма "Провидънс шипинг енд трейдинг" ООД. Това дружество, съгласно стандартен договор за мениджмънт на кораб Шипман 98 от 01.02.2002 г., е менажирало моторен кораб "Хера", собственост на "MAESTRA SHIPPING S.A.", плаващ под юрисдикцията на Правителството на Кралство Камбоджа. Милен Белчев е бил и пълномощник на собственика на фирма "MAESTRA SHIPPING S.A.".

През същия период Стефчо Минчев изпълнявал длъжността "Технически директор", ръководител "Материално техническо снабдяване", ръководител на бреговата структура на търговско дружество "Провидънс шипинг енд трейдинг" ООД и ръководител "Морски операции".

За времето от 23 юли 2002 г. до 13 февруари 2004 г. двамата обвиняеми в съучастие допуснали да се повреди моторен кораб "Хера", като не извършили необходимия ремонт и отказали извършването на планирани ремонтни дейности.

На 02.09.2002 г. във Варна те приели без забележки и последващи рекламации ремонта на моторен кораб "Хера" с акт за край на ремонта. Същевременно разследването е установило, че била извършена замяната на листове ламарина от палубната обшивка и дънния настил с ламарини с дебелини, по-малки от редуцираните остатъчни дебелини спрямо новите построечни такива.

В края на месец август 2003 г., след извършването на класификационен преглед на 22.08.2003 г. във Варна, възложили и допуснали извършването на преустройство на кораба чрез свалянето на 16 броя товарни стрели с прилежащото им оборудване, като не уведомили упълномощената от Камбоджанския корабен регистър класификационна организация - Български корабен регистър (БКР) и в нарушение на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974г. /SOLAS/ и Протокола към нея от 1988г., ратифицирани от Република България и Кралство Камбоджа.

До 13.02.2004 г. след извършения ремонт от 23.07.2002 г. до 02.09.2002 г. и конструктивни промени на моторен кораб "Хера", извършени след 22.08.2003 г., не снабдили капитана на кораба с актуална "Информация за устойчивостта на кораба за капитана" в нарушение на Правило 22, глава 1-2 на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море" от 1974 г. и Протокола към нея от 1988 г.

Най-общо, причините за потъването на кораба, според заключението на проведените множество експертизи, включително и в Института по хидродинамика и аеродинамика към БАН /ИХА/, са следните:

В резултат на описаните ремонтни работи и конструктивни промени е било влошено якостното състояние на конструкцията на кораба и така бурята, на която той е бил подложен на 13 февруари 2004 г., е причинила деформация повече от допустимата в корпуса (в района на първия хамбар). От това е последвало разхлабване на крепежа на люковото закритие на хамбара, при което в него е навлязла голяма маса морска вода. Водата и въглищата, с които е бил натоварен "Хера" са образували течна смес. При бурята и въздействието от нея, на което е бил подложен плавателния съд, движението на тази смес в товарната част на кораба е довело до загуба на устойчивост, накланяне на носовата част във водата и последвало потъване на "Хера".

Делото е образувано на 16 февруари 2004 г. непосредствено след потъването на плавателния съд.

В хода на разследването са извършени множество следствени действия, събрани са документи, разпитани са свидетели, назначени са множество експертизи и е извършен и следствен експеримент.

На 19 февруари 2010 г. разследването по делото е спряно, тъй като не са били събрани категорични доказателства за самоличността на извършителя.

Разследването е възобновено на 9 май 2013 г.

Двамата обвиняеми са с мярка за неотклонение "Подписка", като им е наложена от наблюдаващия прокурор забрана да напускат пределите на страната.

Историята:

Корабокрушението - на дъното за минути

Историята на потъването на кораба "Хера" е до болка позната, но и до болка пълна с неизвестни. Липсата на разрешение за втори подводен оглед в Турция още повече засили съмненията, че истината се потулва. Във фаталния ден по обяд моторният кораб, натоварен с въглища, който плава от Керч, Украйна, за Гебзе, Турция, е спрян преди Босфора от служба "Управление на трафика", защото е трябвало да изчака в открито море - заради лошото време проливът е бил затворен. 

За анализатори на трагедията още тогава беше необяснимо защо турската служба, докато държи "Хера" в открито море, пропуска 11 други съда от сутринта до обяд. А и продължава да се твърди, че спасителните екипи на Турция по въздух и море не са действали бързо и адекватно. На 800 м се намира българският кораб "Вежен". 

Капитанът му Явор Миланов дава сигнал, че "Хера" се преобръща и вижда кармата на кораба, издигната над повърхността. След минута, точно в 12,50 ч, "Хера" вече не се забелязва над водата. Капитанът на "Вежен" вижда млад, леко облечен човек на спасителен плот, но бурята, силният вятър и снеговалеж не позволяват да му се помогне и той внезапно изчезва. 

Скоростта на вятъра е 90 км/ч, а вълнението на морето - 6 бала. 

След 40 дни турските водолази изваждат 5 трупа - на главния механик Петър Жеков Колев, на втория механик Олександр Серафимович, на третия механик Олексий Левченко, на електротехника Никола Спахиев и на стажант-механика Христо Милков. 

Всъщност тялото на младежа е първото, изкарано от водолазите. Негови приятели и бивши съученици още не могат да го прежалят - винаги беше душата на компанията, спомнят си с мъка за него те. 

Останалите моряци са в неизвестност - капитанът Атанас Атанасов, първият пом.-капитан Петър Петров, вторият пом.-капитан Боян Станков, боцманът Начо Начев, Кирил Димов, Свилен Спасов, Илия Димитров, Филко Фердинандов, Пламен Димитров, Светослав Георгиев, Стефан Пеев, Желязко Колев, Мартин Минчев и Александър Каменов. Най-младите тогава са на едва 23 г. - Мартин Минчев и кадетът Александър Каменов. 

Всички са предимно варненци, останалите четирима - от Добрич, Шумен, Габрово и Горна Оряховица. Водолазите така и не откриват телата им.