Кораб „Горянин“ е открит музей, разположен под модерен купол в центъра на Царево, в който могат да се видят отблизо останките на най-големия дървен кораб, строен някога в България. 

Корабът „Горянин“ е най-големият и единствен български тримачтов дървен ветроход, рожба на традиционното дървено корабостроене. Той е и най-големият български учебен кораб родно производство.

***

Технически характеристики:

Година на построяване и корабостроителница: 1947, Корабостроителница на Странджанския ройонен, горски кооперативен съюз (СРГКС), Царево, България, по проект и под ръководството на инженер Карл Трънка 

Ветрилно стъкмяване: тримачтова гафелна шхуна, 6 ветрила, ветрилна площ 313 m2, дървен рангоут (цели мачти) 

Водоизместване: 370 t 

Корпус: дървен (странджански дъб и бор), подводна част обшита с поцинкована ламарина, борова палуба 

дъжина на бушприта - 44,00 m 

дължина на корпуса - 39,11 m 

широчина максимална – 8,50 m 

газене максимално –2,81 m 

газене пълен – като товарен кораб - 3,20 m 

газене празен – като товарен кораб – 2,20 m 

дълбочина на трюма – 3,61 m 

височина на корпуса – 4,15 m 

Двигател: дизел Burmeister & Wain, 240 к.с., 7,5 възла (1951-1952 г.); дизел Skoda, 240 к.с., 7,5 възла (1952-1958 г.), 1 винт 

Екипаж: 15 човека постоянен, до 45 практиканти 

Период на служба като учебен ветроход: 1951-1958 г. (през 1958-1959 г. преустроен в моторен учебен кораб, на 4 ноември 1981 г. предаден от военноморския флот на Организацията за съдействие на отбраната (ОСО), на 16 април 1982 г. преименуван на “Патриот” като учебен кораб на ОСО) 

***

Създаването на този кораб е забележително постижение на българското местно корабостроително изкуство, неразривно свързано със създаването на и развитието на корабостроителницата на Странджанския районен горски кооперативен съюз (СРГКС) в Царево. 

Нейната дейност е една значителна проява в историята на българското корабостроене, която за съжаление досега е твърде оскъдно проучена и описана в нашата морска библиография. 

След започването на войната липсата на подходящ тонаж сериозно разстройва местните крайбрежни превози и преди всичко значителния износ по море, предимно за Турция, на произвежданите от СРГКС дървени въглища. Тогава СРГКС приема смелото решение за превоз на износните си стоки до пазарите на тяхната реализация със собствени кораби, построени в собствена корабостроителница. 

Корабостроителницата на СРГКС в Царево бива приета от кооперативна комисия на 20 декември 1941 г. На 12 септември 1941 г. в Бургас СРКГС подписва подписва договор с видния български корабостроител от чешки произход Карл Трънка (1882-1954 г.) за проектирането на три дървени моторни ветрохода, най-големият от които получава името “Горянин” (бъдещият Н. Й. Вапцаров”). 

По силата на сключения със СРГКС договор инженер Карл Трънка не само изготвя работната документация за тези кораби, но провежда и активна периодична дейност по организирането и ръководството на строителството им, с което има съществен принос в големия разцвет на кооперативното корабостроене в царево през периода 1941-1947 г. 

Килът на “Горянин” е бил заложен на стапел на 10 май 1943 г. при голяма тържественост. Докарването на необходимия дървен материал и изработването на частите от набора му обаче започва значително по-рано, още през пролетта-лятото на 1942 г. 

Забавянето при залагането на стапел на кораба се е дължало както на военновременните трудности в снабдяването с различни материали, така и на необичайно голямото за дотогавашната местна практика количество дъбови трупи, които е трябвало да бъдат доставени от странджанските гори за строителството му. 

Свличането на трупите се е извършвало с волски впрягове до корабостроителницата, където са били разбичвани под надзора на местни майстори, които са имали високи изисквания за качеството им. 

Специално са били избирани и криви дъбови дървета за изработване на ребрата.

Като се има предвид голямото количество негодна за корабостроителни цели дървесина, която се получава при разбичването на дъбови трупи за корабостроителен материал поради високите изисквания към него, както и обстоятелството, че корабът по размери е превъзхождал значително съдовете, строени дотогава в корабостроителницата, напълно може да се обясни разпространеното и досега мнение у мнозина моряци, плавали на кораба, че за построяването му „е била изсечена половината Странджа”. 

Този израз, който произхожда от времето на строителството на “Горянин”, несъмнено е силно преувеличен. Наистина обаче масивният набор на кораба (кил, форщевен, ахтерщевен, ребра, бимси, ширстреков и скулов пояс и т.н.) е бил висококачествено изработен от първокласен странджански дъб и не случайно корпусът му и сега се намира в много добро състояние. 

Поради военновременните и следвоенни трудности в снабдяването с материали строителството на “Горянин” продължава повече от четири години. 

Корабът е спуснат на вода чак през август 1947 г. Очевидно по време на построяването му настъпват известни изменения в първоначалния проект, тъй като има разлики между размерите на кораба, заявени при започването на строителството, и тези, получени при регистрацията и обмера в Бургас. Интересно е да се отбележи, че за разлика от корабостроителницата на Тодор Желябов в Кавала (където е построен “Веслец”) практиката на корабостроителницата на СРГКС в Царево е била корабите да се спускат на вода без мачти, които са се монтирали след това заедно с останалия рангоут и такелажа. Двигателят на “Горянин” – датски дизел “Бурмайстер & Вайн” с мощност 240 к.с., е бил доставен заедно с винта от датската фирма “Херман Свенсон”. Монтирането му на кораба е било извършено в корабостроителницата. 

Към 19 септември 1947 г. “Горянин” е бил вече напълно завършен и от тази дата е заявлението на собственика му СРГКС до началника на бургаското пристанище за извършване на обмер на кораба и за вписването му в Книгата за големите кораби на бургаското пристанище. Корабът е бил вписан там на 22 март 1948 г. под регистрационен №55. Разходите за неговото построяване са възлезли на 4 565 000 лв. “Горянин” е най-големият дървен кораб, строен у нас, и още при построяването му е бил оценен като най-голямото постижение, върхът на българското традиционно дървено корабостроене и най-голямата гордост на кооперативната корабостроителница в Царево. Той е последният голям кораб, построен в корабостроителницата на СРГКС, която в края на 1947 г. е национализирана и впоследствие закрита. 

В тогавашния си вид корабът е представлявал товарен моторен ветроход с една непрекъсната палуба, носещ стъкмяване на тримачтова гафелна шхуна с дървен рангоут, с три гафелни и три носови ветрила с обща площ 313 m2. Само под ветрила “Горянин” е достигал скорост от 6-7 възла.