Биография

Капитан втори ранг Миглен Радев Шишков

Роден на    18.08. 1960 г във Варна.

Образование:

- 1979-1984 – ВВМУ “Н.Й.Вапцаров”, Варна, специалност “Корабоводене за ВМФ”- Варна;

- 1995-1997 - Военна академия “Г.С. Раковски” -  София

Трудов стаж:

- 1984-до сега офицер от ВМС и Българската армия;

- 2002-2007 Военен, военновъздушен, и военноморски аташе на Р България в Рим, Италия.

Владее английски, румънски и италиански език

***

На вниманието на нашите читатели предоставяме спомени на капитан втори ранг Миглен Шишков, публикувани в Морски вестник през 2018 г.

НАЙ-ЛЕСНО НА ТОЗИ СВЯТ СЕ ИЗДИГА «НИЩОТО», ЗАЩОТО «НЕЩОТО» ТЕЖИ /част I/

90-те години бяха годините на английския език в армията. Учеха и лейтенантите и генералите (старшините отдавна го знаеха). А за да заемеш някаква длъжност, се искаше определено ниво. И стана някакво чудо. В един момент се оказа, че някои от по-долните редове на кадровите списъци се справяха по-добре с английския в сравнение с друг от по-предните редове. И стана една обърквация. Кадровиците пишман станаха кого къде да предлагат. Поразбъркаха се керемидите, но покривът още не беше протекъл...

В Генералния щаб през 92-ра имаше приповдигнато настроение. Бяха надошли млади офицери - майори и капитани, включително и моя милост „изхвърлен на брега от морето”. Даже не на брега, а направо във вътрешностите на континента. 

* * *

Но да се върна в ГЩ. През пролетта на 95-та вече бях проговорил езика на Берлускони, когато един ден началникът на отдела ми съобщава, че ме е предложил за курс по международно право в Торино, Италия: 

- Дойде покана за двама офицери от ГЩ. Курсът е на английски, но тъкмо ще упражниш и двата езика. Тичай горе при, генерал Василев (началника на Оперативно управление на ГЩ) да определи другия участник в курса - нека да е някой майор, там капитани няма... 

Вече съм на горния етаж при генерал Василев. Той, като разбра, че става дума за курс, взе да мърмори: Ми то от курсове не остана кой да работи в управлението, бе Шишков. Три дена не мога да събера група за проверка на поделения на пряко подчинение. Проваляме плана на Генералния щаб... Този на курс, онзи на курс, само полковници останаха - ядосваше се той докато се взираше в телефонния указател на бюрото си. - Международно право, казваш? В Торино?... Брей, то вие младите и без това само правата си търсите..., ми на какъв език? 

- Английски, господин генерал! - отговарям бодро и едва доловимо се изпъвам.

- Английски! Ех, добре, че съм пред пенсия. Имаше да уокам и да уикам сега над учебниците на стари години. Добре, че тоя зор поне не ми е на главата, обаче синът ми го пердаши като майчин... (действително бях чул, за сина на генерал Василев, че е много талантлив математик, учел приложна математика в някакъв университет в САЩ, където по-късно станал преподавател, задомил се и до днес си е там). - А, е то го, ей този ще пратим, - въздъхна генерал Василев - майор Костадинов, бяхме го писали в групата проверяващи в Горна Малина, ама... имал късмет.

Докато чакахме да дойде майор Костадинов, разбрах от генерала, че наскоро са го взели от Айтоската бригада - направо от хангара с танковете. Момчето завършило академия, знаело английски, но... нямало места за началници и го върнали на същата длъжност, в същото поделение. 

Един ден му казали да сдава длъжността и до седмица да е готов за назначение в Генералния щаб, помислил че го майтапят, защото често разправял пред колегите как мечтата на жена му била поне децата им един ден да живеят в София. Почерпил началници и колеги за добрата новина, прибрал се късно и като казал на жена си, че ще се местят в София, тя горката не повярвала и го предупредила, че ако втори път се върне почерпен от работа ще го докладва на командира на поделението. Не му дала да надзърне при децата дори, а направо го натирила да си ляга на миндерчето в кухнята. Какви жени има - да не вярват  на мъжете си... 

Майорът се представя от вратата, а генерал Василев свива вежди изпод очилата и започва отдалече - как е семейството, как са децата, съпругата тръгна ли на работа - все такива безмислени въпроси, които могат да те изнервят. Кой генерал ще те извика специално, за да те пита как са децата и жената. Може, но ако ти е тъст. 

Майорът смотолеви нещо като „добре сме, но ще се оправим” и се приготви да узнае с какво е  предизвикал съдбата - собствената, а може би и на семейството си. Направо се беше приготвил за bed news.

Генерал Василев става още по-сериозен и драматично сменя темата: 

- Костадинов, чувам добри отзиви за тебе, справяш добре с работата, навлязъл си бързо, старателен си..., пък и аз винаги съм държал младите да се развиват, а не да киснат по щабовете и да броят дните до пенсия... Мисля да ти гласуваме доверие... Какво ще кажеш да те изпратим за началник щаб на бригадата в Сливен? За две-три години само, малко са закъсали с кадрите...

Костадинов изцъкли очи, сниши се до към метър, метър и тридесет и аха да се свлече на паркета. Но като ме видя, че се извърнах, за да не прихна във смях, той се поокопити и намери сили да промълви: 

- Ама аз, господин генерал,... току що идвам от Айтос...

- Майтапя се бе, Костадинов! - засмя най-после се генералът, видимо доволен от разиграния скеч - Хайде, отивай с морския капитан Шишков при Делева да си вадиш служебен паспорт. Заминаваш на курс в Италия ... ще ти кажат какъв е курса, нали знаеш английски..., а като се върнеш ... да не ми заемеш мястото! ... И да донесеш едно лимончино! ... заръчва той, но някой от телефоните зазвъня и ни даде знак с ръка да се изнасяме бързо. 

Автор: Капитан ІІ-ри ранг (р) Миглен ШИШКОВ

ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Още от същия автор:

В АТИЯ, КОГАТО СИ КЪПЕХМЕ БЕБЕТАТА С МИНЕРАЛНА ВОДА, А ДУШИТЕ - С „БУРГАСКА МУСКАТОВА”...