Фестивалът на изкуствата „Включи града” е поредица от събития, отворени за всички, в рамките на три дни
(петък-неделя), с ключови точки – културен център „Морско казино”, сцена „Охлюва”, Терасата на казиното, Моста, Летен театър, Графична база, Басейн „Флора”, Комплекс „Флора” и Стената на приказките.
Той е организиран от fбщина Бургас в рамките на проекта „Завръщане в Бургас: минало, настояще и бъдеще”, и включва няколко сегмента – уъркшоп, концерти, пърформанс, кино, изложби и артинсталации.
Днес, 14 юни в „Морско казино” зала „Петя Дубарова”, от 17:00 ч, актьорите от Театрално Ателие при Бургаски свободен университет ще представят пиесата „Напразни усилия на любовта” на Уилям Шекспир, режисирана от Елевтерий Елевтеров.
Ателието е формация от таланти, неограничена от възрастова или каквато и да е друга граница, с една обща страст - любовта към театралното изкуство.
Дори и след много изяви през годините, предизвикателствата пред бургаските актьори не спират. През зимния сезон театралите репетираха усилено, за да могат отново да излязат на сцена и да покорят сърцата на публиката с тази невероятна комедия.„
Burgasdream имаше възможност да разговаря с двама от актьорите – Алекса Михайлова и Петър Хубеков, които изиграха едни от най-интересните и запомнящи се образи в пиесата – принцесата на Франция и благородникът Бойе.
Алекса Михайлова: Да си принцеса не се оказа толкова лесно
- Какво е чувството да бъдеш принцеса?
- Бих казала и хубаво и трудно едновременно. Хубаво защото…кое момиче не си е мечтало да бъде принцеса. След всичките приказки, които са ми чели и анимации на Дисни, които съм изгледала през детството си няма как , някъде дълбоко в мен да не живееше мечтата да бъда принцеса. Така че, тази роля всъщност може да се нарече и осъществяване на тази ми детска наивна амбиция.
А трудно, защото да си принцеса не се оказа толкова лесно начинание. В миналото знатните особи са започвали обучение по етикеция още от ранна възраст. Как да говорят, как да вървят, как да се държат, как да контролират емоциите си, как да са елегантни и грациозни през цялото време. За да изградя изцяло образа на френската принцеса, на мен ми се наложи да науча (поне от части) това за няколко месеца. За мен това беше истинско предизвикателство.
- Как успя да се превъплътиш толкова успешно в ролята, какво те мотивира да бъдеш толкова рязка на моменти, за какво си мислиш докато "вилнееш" из сцената?
- Това не беше никак леко начинание. Изграждането на един такъв образ изисква много отдаденост и време . Първото нещо беше многократно препрочитане на пиесата. Защото за да работя върху персонажа си, първо беше важно да разбера пиесата и мотивите на Шекспир да я напише, това което е искал да покаже с нея.
Много съм благодарна на режисьора ни – Елевтерий Елевтеров - с него сме водили дълги разговори за пиесата и за героите в нея. Основната ни цел беше да вникна в образа на принцесата, да разбера вътрешната и интенция, нейните копнежи и стремежи. Да усетя нейната чест и достойнство, нейната гордост – която в един момент и изиграва лоша шега…
За какво съм си мислила на сцената…истината е, че не мога да дам точен отговор. Когато изляза на сцената спирам да бъда себе си, пренасям се в една друга реалност, в друг свят…светът на Шекспир. Аз се превръщам в моя принцеса на Франция…аз живея нейния живот и се старая да пресъздам нейните емоции. Тя е горда, непреклонна и убедена в своята правота, за нея честта и е най-важна и тя я пази с всички сили. Именно затова, когато вижда как кралят толкова лекомислено е готов да прекрачи всички святи обеди, които е положил, тя решава да вземе нещата в свои ръце и да му покаже, че празнодумството и възвишените думи без покритие не водят до никъде. Накрая разбира се и двамата научават много важен урок…
Петър Хубеков: Героят ми прави това, което аз не мога заради доброто възпитание
„Как се чувствам в ролята на Бойе? Всъщност... доста интересно. Героят ми си позволява да прави неща, които в реалния живот аз не бих си позволил заради доброто възпитание най-вече или заради това, че бих могъл да нараня по този начин хората около себе си. Той флиртува с всички, използва техните слабости срещу тях самите, само за да им докаже така своята доминантност.
Но това е нож с две остриета и често това се обръща срещу него, защото всеки има своите малки (или не чак толкова малки) мръсни тайни. Героят ми е интересен и лесно влязох в ролята, защото образът е жив и цветен. Шекспир така рисува героите си, че всеки от тях да е плътен, индивидуален и запомнящ се и чрез диалозите само още повече подклажда любопитството на зрителите за това какъв е съответния герой извън пределите на текста на пиесата - какво е неговото минало, какви са мислите, които се въртят в главата му и какво го очаква в бъдеще.
Репликите, които Бойе си подхвърля с дамите от обкръжението на принцесата идват да покажат, че те имат интересни взаимоотношения много отвъд текста на пиесата и това съответно гъделичка въображението на зрителя, който е успял да вникне в диалозите. Та всъщност се чувствах малко странно в тази роля в началото, но постепенно, разкривайки многопластието на героя, бях все по-уверен и свободен да го оцветявам и да му придавам характер според моите виждания. Мисля, че се получи!“
Автор Мария Недева
