Българската православна църква почита днес църковния празник на преподобната Параскева (Петка) Търновска – Петковден. 

Имен ден празнуват:

Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.

Преподобната Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през XI век.

Води благочестив живот, а след кончината ѝ нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация.

Цар Иван-Асен II ги пренася в Търново, където се пазят до превземането на старата столица.

След това са пренасяни на множество места, докато накрая намират покой в румънския град Яш, където са и досега.

Празникът в чест на света Петка – Петковден, се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл.

По традиция се правят курбани, сборове и служби за здраве и плодородие.

На този ден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба или мърлене.

В християнската митология света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене.

В района на Тракия около Петковден се правят специални жертвоприношения на черни кокошки, наричани Кокоша черква, Господева черква, Божи дух и др.

На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредната трапеза включва овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми.

В някои райони денят е женски празник. Правят се питки, намазани с мед и наречени на светицата. След литургията най-възрастната жена коли петел или кокошка, от които се вари курбан, като това става на високо място или край извор с целебна вода, посочен от светицата. Свещеникът освещава курбана и започва женският празник.