На 4 декември 1979 г., около 5 месеца преди да навърши 18 години, си отиде най-младата от най-талантливите поети на България - Петя Дубарова.
Тя се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета. Оставя предсмъртна бележка със следния текст:
Никой досега не е успял да разгадае истински посланието на Петя, закодирано в тези подредени една под друга думи. Както и никой не може да даде отговор на въпроса, защо това крехко, но красиво и много жизнерадостно момиче избра да отиде в небитието, вместо да изживее битието си на поетеса и жена на земята?
Въпреки краткия си живот поетесата оставя след себе си около 200 стихотворения, 50-60 произведения в проза, десетки художествени преводи на песни на “Бийтълс”, “Би Джийс”, “Смоуки”, “Пух”.
Петя Стойкова Дубарова е родена на 25 април 1962 г. в Бургас. Публикува за първи път в сп. "Родна реч" на 14 години стихотворения, импресии, есета, кратки разкази. Книги: "Аз и морето", стихотворения (1980 г., 2. издание1981 г.), "Поезия", съставители Н. Йорданов и Г. Константинов (1984 г.), "Лястовица", стихове и разкази, съставител Г. Константинов (1987 г.), "Най-синьото вълшебство", сборник, съставител В. Андреев (1988 г.), "Ученическа тетрадка", стих. (1990 г.), "Из писмата, дневника, творчеството £”, сборник, съставител В. Андреев (1991 г.), "И светла, и истинна", избрани стихотворения и импресии (1996 г).
Нека си спомним за нея и творчеството й с тази песен на Росица Борджиева...
