Изтрещяло лято с опакован кипарис и очите на цар Самуил - част от родните абсурди
Очите на Самуил
Какво да го обсъждаме повече това: възможно ли е цял един народ да се занимава с очите на един паметник - с такава ярост и енергия, която ако бе вложена в политическа енергия може би щеше да доведе до промени? Възможно е, изглежда. Клетият Самуил раздели нацията, която винаги обсъжда историята си по особено истеричен начин. Изведнъж всеки се превърна в специалист по естетика и се задейства полицията на добрия вкус, готова винаги да дисквалифицира всяка творба.
Изтрещялото лято
Лятото започна с истерия за намаляващия брой руски туристи и стигна до фалцет, когато министърът на туризма започна обиколки по курортите насред лято, за да пита бранша какви проблеми има.После пък всички видяхме стряскаща картинка - дърво, опаковано в черен найлон. Местен бизнесмен в Несебър имал заведение и омразен кипарис, който лятото притеснявал клиентите, понеже игличките му падали по масите. В резултат човекът решил просто да наложи черен найлон върху зеленото дърво, за да го поубие леко. Лятото продължи горещия си абсурден ход през Слънчев бряг: откриха, че ледът за заведенията се съхранявал в свинарник. А накрая пък нещата съвсем загрубяха, когато Лозенец осъмна във фекалии, заради повреда на пречиствателна станция. За капак ударни групи униформени започнаха да проверяват къмпингарите на дивите плажове. Хипарите бяха обвинявани за нещо като "незаконно вдигане на палатка"...
На този фон цената от 57 лв. за чадър и шезлонг и горещите съвети на властта да почиваме в България изглеждаха особено комично.
Брадъри на всеки километър
Нека обобщим риалити ситуацията: още в края на лятото тръгна Биг Брадър. После свърши и тъкмо да се зарадваш, когато шоуто премина към ВИП Брадър. И ето, струва ти се, че най-лошото е вече зад гърба ти, когато на екран изгря и трето издание, в рамките на няколко месеца - Биг Брадър Ол Старс. Да се чуди човек, възможно ли е милиони българи да продължават да следят безумни сюжети, организирани около простичките импулси на воайорството и нарцисизма. Фабриката за фалшиви известни продължава да работи с пълна сила - както и телевизорите на зашеметени от пошлостта българи, за които изглежда, че няма спасение. А и много хора се изложиха: реномето на "Ритон" например би трябвало да се е сринало в очите на всеки малко по-интелигентен човек: Здравка и Катя откриха огън по конкурентите си в естрадата без да проявят какъвто и да било такт. Впрочем, фактът, че все още естрадата съществува и през 2015-та година вълнува не малко българи, е също един от абсурдите на годината.
Войната на телевизиите
Да не си помислим само, че Брадърите са единствения проблем. Те са просто илюстрация за досадното състезание на телевизиите, които дават мило и драго за трупане на рейтинги, когато пък немили и недраги зрителите трябва да се се ориентират към богатството от торенти, ако искат да запазят мозъчните си клетки. Иван и Андрей проглушиха ушите на всички, че техният анти брадър антидот - "Фермата" ще е интелигентното алтернативно предаване, което ще ни върне към корените и патриархалните достойнства. Да, ама не: риалитито просто се оказа друг брадър, протичащ във ферма, вместо в Къща. Същият изкуственяк. А накрая пък, когато видиш, че едната телевизия връчва на другата телевизия "Златен скункс", затова че първата закъсняла с еди си колко минути в сравнение с втората, при отразяването на атентата в Париж, ти става ясно, ти става ясно, че абсурда е заседнал здраво в ефира.
Волен в НАТФИЗ
Одисеята на Волен Сидеров в НАТФИЗ ще се помни дълго. Да търсиш наркотици при студентите в нощта на изборите и да вдигнеш скандал на клек шоп в центъра на София, изглежда като нещо средно между налудничавост и пресметлив политически ход на лидер, свикнал да трупа дивиденти от хулиганските си прояви. Волен отдавна загърби битката, с която се прочу като политик - и точно когато в Европа закипя конфликта с исляма, негова опорна точка от близо десетилетие, Сидеров реши, че ще прехвърли енергията си към борба с наркотиците и яхването на така или иначе силната русофилска общност у нас. Когато говорим за абсурди, нека не забравяме и неговата вездесъща компания - Десислав Чуколов, с когото вече изглеждат като някакъв лош прочит на Дон Кихот и Санчо Панса.
Да си сложа ли снимка с френското знаме?
Дори най-адският миг от годината, фаталният петък 13-ти ноември, когато стотици французи станаха жертви на атентатите в Париж, не успя да проясни ума и да прогони абсурда от ежедневието ни. Внезапно цялата драматичност на ситуацията бе заменена от яростна балканско-битова разпра: да си сложим ли снимка на френското знаме на профила във Фейсбук, или пък да пропуснем тази възможност. Идеята е ясна: как така си слагате френски знамена, сложете си флаг, напомнящ за клането в Батак! Българският патриотизъм е много хубаво качество, което обаче се задейства в крайно неадекватни моменти. Като например следващия.
Край с Каварна
Новата кметица на Каварна Нина Ставрева потвърди за пореден път глупашкото правило, че всяка власт не проявява капчица приемственост към предишната. Тя започна ред по ред да отменя предвидените рок концерти в Каварна, като по всичко изглежда, че градът ще изгуби и фестивалът, който неуморно и години наред градеше кметъла Цонко Цонев.
Фили срещу фоби
Русофили и русофоби, соросоиди и астероиди, опорни точки и лицеви опори; едва ли вече са останали поне малко разсъдъчни хора, които да не се числят към някакъв лагер,пише standartnews в класацията за налудничавите събития през 2015 г.. За съжаление аргументираното мислене започна да изглежда все по-отдалечена химера; много по-удобно е да се етикетират врагове и приятели и да се мисли черно бяло. Най-ограбеният от към обективност образ е този на Путин - той е или тотално обожаван, в някакъв странен образ на славянския спасител на всички братски народи, или пък охулван до не май къде и отговорник за всички злини. Българите окончателно се върнаха към навика си да преценяват всичко в двуполюсен патетичен модел, разделящ света на лоша и добра половина. Оправия скоро няма да има.
