На 5 януари, ден преди Богоявление (Йордановден), християните отбелязват зимния Кръстовден или Попова Коледа, наричан още Кръстци, Водокръщи.
Празникът затваря цикъла на т.нар. „мръсните дни“, започващи от 25 декември. „Мръсни“ или „некръстни“ се наричат дните, в които новороденият Исус все още не е получил светото кръщение.
Смисълът на празничния ритуал е чрез силата на кръста
да се изчисти земята от бродещите в некръстеното време същества на отвъдното,
на неподредения свят, да се подготви за голямото кръщение, което предстои.
Сутринта в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава. Попът пуска кръст в осветената вода, като по този начин я кръщава и обикаля всички къщи, за да ги поръси с натопена в нея китка босилек. С този акт се вярва, че се пропъжда лошото и болестите от дома, а като благодарност стопаните слагат по паричка в менчето на свещеника.
Като ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март.
Народът вярва, че ако на Кръстовден замръзне китката босилек , годината ще е плодородна.
На следващия ден – 6 януари, Богоявление или Йордановден, кръстът от менчето се хвърля в река или водоем.
Според народните вярвания
на зимния Кръстовден птиците и животните проговарят с човешки глас,
а всички реки и потоци спират да текат за миг, за да се прочистят.
Ако пък вечерта на 5 януари звездите са ярки, ще се народят хубави агънца през годината.
Смята се, че в нощта срещу Йордановден, небето се отваря, но само праведните могат да го видят и пожелаят ли си нещо – ще се сбъдне.
Обредната трапеза на Кръстовден е постна.
Имен ден празнуват Кръстьо и Кръстана.
На 14 септември православната църква отбелязва празника „Въздвижение на Светия кръст Господен“, наричан от народа Кръстовден, когато по древен обичай се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.
