Изчакайте празника преди да започнете с похапването на козунак
Всяко нещо в традициите носи своята история, с която се е задържало през годините и се е превърнало в навик. Подобна е и историята на козунака. По стар християнски обичай сладкият обреден хляб се приготвя и консумира на Великден. Твърди се, че козунакът символизира тялото на Исус Христо и също като яйцата е една от най-важните храни на великденската трапеза. По традиция козунакът трябва да се замеси рано в събота сутрин, а яденето му не може да започне по-рано от неделя след Възкресение, тъй като преди това са пости.
Първите козунаци са направени в началото на 17 век във Франция, откъдето постепенно рецептата се пренася в цяла Европа. В Русия великденският обреден хляб се нарича кулич, а в Италия - панетоне.
Към днешна дата може да се каже, че козунакът вече не е само религиозен символ, а се е превърнал в хранителен продукт, вид тестен сладкиш, който може да се намери по магазините през цялата година. От козуначеното тесто се приготвят и други видове сладкиши като рула и кифли.
В българската традиция се приема, че месенето на козунак е свещен ритуал.
Много домакини предпочитат сами да приготвят козунака за Великден, но всяка една от тях знае, че той е труден за приготвяне и изисква много време, месене и специални условия, като това, че помещението, в което се меси и втасва тестото, трябва да е добре затоплено. Друго характерно за козунака е, че той трябва да е добре бухнал и да стане "на конци“. Често към тестото се добавят различни видове ядки, стафиди, настъргана лимонова кора, дори локум, мармалад и др.
