Мел Гибсън разбуни страстите : екшън или историческа сага
Вместо да изпитаме патриотична гордост, че големи холивудски имена ще правят филми за историческите ни герои, ние по типичен български обичай подложихме всичко на съмнение.
Намесиха се“ обичайните заподозрени“, които считат себе си за последна инстанция когато става въпрос за българската история. Съмненията са, че Мел Гибсън ще превърне великият български цар в поредната холивудска екшън сензация. Малко герои ни останаха и затова сме особено ревниви към всеки, който изпита същото възхищение към тях.
За повечето от нас Васил Стойчев, един от най-известните актьори на Народния театър, остава в историята на родното кино като магнетичния цар Калоян. Дако Даковски го избира в конкуренция с вездесъщия Стефан Гецов, любимец на Тодор Живков. Младокът е само на 25, когато получава ролята в първата БГ цветна сага. Снимките започват през лятото на 1961-а в Созопол, но прекъсват през 1962-ра заради смъртта на режисьора, който е и съсценарист на сагата с Антон Дончев и Димитър Мантов.
Захари Жандов и Юри Арнаудов довършват "работата" и през януари на 1963-а из цяла България има премиери. Тогавашният интерес към филма сега изглежда невероятен - прожекциите в софийските салони са без прекъсване от 10 до 20 часа.В кината в цялата страна се редят на опашки за билети и филмът чупи рекорда за онези времена.
"Четях много за Калоян. Но бях най-запленен от писанията на професор Васил Златарски - за великия цар, за големия военачалник, чийто битки се изучават в световната тематична история, за изключителния дипломат, чиято кореспонденция с Папа Инокентий Трети е уникална игра между равни", разказва Васил Стойчев.
"Не мога да се сетя как не особено високия Мел Гибсън би се справил с почти двуметровия Калоян. Много трудно. Още повече, че в американски филм всичко трябва да е 50 на 50 - положителни и отрицателни герои, бели и афроамериканци", коментира директорът на НИМ Божидар Димитров.
