Някои другарки се качват на крана и пускат мустаци, но гордо празнуват Деня на жената.
Това сигурно звучи абсурдно, но е част от едно време, което много от нас не помнят. 27 години след падането на комунизма живеем в друга реалност, в която разбирането за деня 8 март е по-различно.
Няма ги банкетите, заради които навремето шегаджиите наричат 8 март Ден на колежката. Няма ги и многобройните букети от карамфили, зюмбюли и лалета във всяко учреждение. Няма го „корпоративния“ подарък - чорапогащник за 3,50 лв. от профсъюза, нито изкуствената приповдигнатост на празничния ден.
Почти всяка дама днес твърди, че за нея 8 март е отживелица заради асоциациите, които буди от миналото. Дали обаче е точно така?...
Попитани от Vesti.bg, служителки в сферата на търговията споделиха, че с годините ентусиазмът от празника не е намалял. Дори напротив - радва се на интерес от страна и на двата пола. Покупателната способност на българина може и да намалява, но радостта от жеста - цветенце или картичка - е голяма, каза Марияна. Тя имат опит като магазинер и преди, и след промените.
Катя, която продава козметика, разказва, че по време на най-женския месец сваля анамнеза на десетки жени по данни от техните съпрузи и приятели. И сега, както и преди 10 години, около 8 март се продават масово червила, парфюми и сенки, добавя тя.
Каквото и да говорим за 8 март, едно е сигурно: и той не е подминат от съдбата на повечето празници, откъснати от първоначалното си значение. Днес някой едва ли говори за женски права - изборно право на жените, еднакво заплащане на труда, за намаляване на работния ден, равни права за образование и квалификация, за съобразяване на служебния с личния живот, легализиране на абортите, права на чужденките и т.н. Не че тези проблеми не съществуват, но те не се свързват с празника.
А празник има - без идеологическа или друга обремененост, 8 март остава поредният празник в календара, поредният приятен повод за размяна на подаръци, и поредното оправдание да си тръгнем по-рано от работа. Или изобщо да не отидем …
Историята...
Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда протести за подобряване условията на труд.
На 26 август 1910 г., на международна конференция на жените-социалистки в Копенхаген стотина делегатки от 70 страни обсъждат въпроса за създаване на международна организация за права и свободи на всички жени. Тогава германката Клара Цеткин предлага да се отбелязва всяка пролет международен ден за борба на жените за равноправие в памет на нюйоркската демонстрация от 1857 г.
Първият Ден на жената е отбелязан на 23 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.
Започнал само като политическо събитие на социалистите, празникът постепенно става част от културата на много страни и дори губи политическата си окраска. Става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях - нещо като комбинация от западните празници Ден на майката и Свети Валентин.
В България денят се празнува и като Ден на майката, въпреки че според много българи Благовещение (25 март) е християнският празник на майката и жената.
