Днес е първи март - празникът на Баба Марта. По традиция на този ден хората си подаряват мартеници за здраве и сила. Празникът се свързва и с началото на пролетта.
Връзването на мартеници може да се обясни като древен езически обичай, който се спазва все още в България и на Балканския полуостров. Традицията е запазена и в Румъния и Молдова, където мартеницата се нарича мърцишор, както и сред някои територии с български етнос в съседни страни - Македония, Северна Гърция и някои области в Албания.
На 1 март и животните също трябва да бъдат закичени с мартеници за здраве. Традицията повелява мартеницата да остане закичена, докато пристигнат първите щъркели или цъфнат плодните дръвчета.
Традиционната мартеница представлява връв от усукан бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строга символика - червеното е цветът на кръвта и живот, а бялото на чистота и радостта. Комбинацията се приема за талисман против уроки, затова се използва и в други обреди - с мартеница се украсяват сватбените китки, или котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден, или пък се връзват събраните билки на Еньовден.
Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Според народните вярвания Баба Марта, облечена цялата в червено, е сестра на Голям и Малък Сечко (януари и февруари) и е много сърдита, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят да го опита. От настроението й обаче зависи дали ще е слънчево или облачно, затова спазването на традициите е и за да бъде умилостивена.
