България е губила територии, но никога чрез продажба
Само за първите 50 години от притежаването на Аляска американците получиха от земята сто пъти повече от цената, която са внесли. Как царските чиновници са могли да изпуснат едно толкова апетитно парче? Мнозина и досега считат, че американците или са откраднали Аляска от руснаците, или са я взели под наем и не са я върнали. Въпреки разпространените митове, сделката обаче е била честна, а двете страни са имали сериозни причини да я осъществят, пише bg.rbth.com.
Аляска пред продажба
През 19 век Руската Аляска е била център на международна търговия. В столицата ѝ Новоархангелск (сега Ситка) са търгували с китайски платове, чай и дори лед, от който са се нуждаели на юг в САЩ преди хладилниците да бъдат изобретени. Строили са кораби и заводи, добивали са въглища. Вече е било известно за многобройните находища на местно злато.
Да се продаде такова нещо е изглеждало безумие. Руските търговци са били привличани на Аляска от моржовата кост (тя е била ценена не по-малко от слоновата кост) и скъпоценната кожа на морската видра, които са могли да бъдат обменяни с аборигените.
С това се е занимавала Руско-Американска компания (РАК). В началото там са били решителни хора – руски бизнесмени от 18 век, смели пътешественици и предприемачи. Компанията е притежавала всички добивни предприятия и изкопаеми на Аляска, могла е да сключва самостоятелно търговски договори с други страни, притежавала е свой флаг и собствена валута – кожени "марки".
Тези привилегии са били предоставени на компанията от царското правителство. То не само е събирало от нея огромни данъци, но е притежавало и свой дял – сред акционерите в РАК са били царе и членове на техните семейства.
Руският Писаро
Главен управител" на руските селища в Америка е бил талантливият търговец Александър Баранов. Той е строил училища и заводи, учил е аборигените да садят ряпа и картофи. Строил е крепости и корабостроителници, разширявал е добива на морски видри. Баранов е наричал себе си "руския Писаро", като се е вързал за Аляска не само с кесия, но и със сърце – негова жена става дъщерята на алеутски вожд.
По времето на Баранов РАК дава огромен приход: над 1000% печалба! В дълбока старост Баранов се оттегля от работата и мястото му заема капитан-лейтенант Гагермейстер, който води със себе си нови сътрудници и акционери от военните кръгове. Сега по устав компанията може да се ръководи само от офицери от Военноморския флот. Силоваците бързо слагат ръка на доходния бизнес, но именно техните действия довеждат компанията до крах.
Презреният метал
Новите стопани си гласуват астрономически заплати – обикновените офицери получават по 1500 рубли годишно (съпоставимо с възнагражденията на министри и сенатори), а началникът на компанията – 150 000 рубли. Но пък цените за закупуване на кожи от местното население били намалени двойно.
В резултат на това в следващите 20 години ескимосите и алеутите избиват почти всички морски видри, като лишават Аляска от най-доходния бизнес. Аборигените бедстват и вдигат въстания, които руснаците потушават, като обстрелват разположените по брега села от военни кораби.
Офицерите се опитват да намерят други източници на приход. Започва търговията с лед и чай, която пишман бизнесмените също не успяват да организират смислено, но дори и не си помислят да намалят своите заплати.
В крайна сметка РАК преминава на държавна дотация от 200 000 рубли годишно. Но и това не спасява положението.
А на всичкото отгоре започва и Кримската война. Срещу Русия се обявяват Англия, Франция и Турция. Става ясно, че не е по силите на Русия нито да снабдява, нито да защитава Аляска – морските пътища са контролирани от кораби на съюзниците. Дори перспективата за добив на злато става мъглява. Опасяват се, че враждебна Англия може да блокира Аляска и тогава Русия ще остане въобще с празни ръце.
Напрежението между Москва и Лондон расте, но пък отношенията с американските власти са топли, както никога досега. Идеята за продажба на Аляска се ражда практически едновременно в двете страни. И ето че барон Едуард Стекл, посланик на Русия във Вашингтон, по поръчение на царя започва преговори с държавния секретар на САЩ Уилям Сюард.
Руският флаг не искаше да бъде свален
Според inews.bg докато чиновниците се договарят, общественото мнение в двете страни се обявява против сделката.
"Как ще дадем земята, за развитието на която са вложени толкова сили и време, земи, в които има телеграф и са открити златни мини?", пишат руските вестници.
"Защо ѝ трябва на Америка този "сандък с лед" и 50 хиляди диви ескимоси, които пият на закуска рибна мазнина?", възмущава се пък пресата в САЩ, а и не само тя.
Срещу покупката се обявяват Сенатът и Конгресът на САЩ. И въпреки това на 30 март 1867 г. във Вашингтон е подписан договорът за продажба на 1,5 млн. хектара руски владения в Америка за символичната сума от 7,2 млн. долара.
Толкова евтино не са били продавани дори негодните за обработване земи в Сибир. Но ситуацията е била критична – било е възможно Русия и толкова да не получи за северната земя.
Официалното предаване на земите става в Новоархангелск. Американските и руските войски се построяват със знамето до пилона, от който под топовен салют започват да спускат руското знаме. Но то се замотава на самия връх на мачтата. Матросът, който се изкачва за знамето, го хвърля надолу – и то попада право в руските щикове. Лош знак!
След това американците започват да реквизират зданията в града, който преименуват Ситка. Няколкостотин руснаци, решили да не приемат американско поданство, са принудени да се евакуират на търговски кораби и се завръщат у дома едва на следващата година.
Минава съвсем малко време и от "ледения сандък" златото потича като река: на Аляска започва Клондайската златна треска, която донася на САЩ стотици милиони долари.
Обидно е, естествено. Но кой знае как биха се развили отношенията между най-големите световни държави, ако Русия не бе се избавила навреме от проблемния и носещ загуби регион, от който получаването на приход е било по силите само на талантливи и смели търговци, но по никакъв начин не е било по силите на бюрократите от морското ведомство.
