Фенове и ентусиасти привлече демонстрацията по изработка на бонсай по време на изложението Флора Бургас 2017.
Ефектният уъркшоп бе на най-добрия майстор в България - Трифон Трифонов.
Бонсаистът е завършил Лесотехническия университет, доскоро е председател на Асоциацията на производителите на декоративни растения и от 28 години се занимава с това древно китайско изкуство. Притежава единствената в България бонсай градина.
Историята на изкуството започва от Китай и се нарича “пенджин”, по-късно навлиза и в Япония, а едва в миналия век идва и до Европа, обясни Трифонов.
В нашата страна това изкуство датира от края на седемдесетте години, когато за новопостроениея японски хотел Ню Отани в София са внесени няколко бонсая. Проектантът на японската градина Кишо Корукава ги аранжира и те стават екзотика за посетителите. Заради липсата на познания по поддръжката им обаче, те скоро загиват.
По-късно в Лесотехническия институт започва работа на Клуб по бонсай с участието на няколко студенти и преподаватели. Сред тях е и Трифон Трифонов. По същото време се организира подобен клуб и в Бургас.
Трифонов разказа и демонстрира как се оформя бонсай. Показа инструментите с които работи, приличащи на хирургически набор, всеки имащ своята функция. От всяко нещо може да се направи бонсай, но неговите предпочитания са за дървесни видове с малки листа. Иглолистните са най-добри, допълни майсторът.
Растение за бонсай може да се добие по два начина, нито един от които от семе, разказа Трифонов. Единият е да се вземе растение от природата и то се нарича ямадори. Другият е да се закупи от разсадник, като задължително трябва да е от „задния вход“ – старо и криво. Това са подходящите материали за бонсай, категоричен е майсторът.
Една форма се моделира като скулптура в продължение на 10-12 години. Трифонов притежава над 300 екземпляра, но рядко продава и то предимно на чужденци или колекционери. Въпреки големия интерес в България бизнеса с бонсаи е слабо популярен. В Германия, Испания и Италия има специализирани разсадници за бонсай.
В света има 2000-3000-годишни дървета. Не отгледаждани толкова години, а са примерно от природата на 1950 години, гледани са по технологията бонсаи 50 години и затова са на 2000 години. В Европа има много малко дървета, гледани от поколения като бонсаи. В повечето случаи са внос от Япония. А японците забраниха износа на вековни бонсаи, на над 100 години.
Ето какво разказа Трифон Трифонов:
„В кръга на шегата – с бонсай се занимават неуспели художници. Аз също съм се занимавал с рисуване, а един от хората, с които започнахме да работим, мой състудент, в момента е професионален художник.
На първо място трябва да имаш нагласа към изкуството, да имаш понятие от естетика, пропорция. Да си доста сръчен, защото се иска и доста работа
Плюс огромни познания за растението. Защото то иска максимално добри условия. Бонсаите се хранят много обилно, с естествени храни, поддържат се в идеално състояние, поливат се по 2, 3, 4 пъти дневно… Бонсай не е само дървото, а и форма, визия.
Никога един бонсай не е довършен, той е постоянно в движение.
Това е единственото изкуство, което постоянно се променя. Иска и ежедневна работа – подрязване, подхранване, пръскане с препарати против вредители и болести и т. н.“.
Текст, снимки и видео: Ирина Генова
