Картина без заглавие на Жан-Мишел Баския бе продадена в четвъртък за 110,5 млн. долара на търг на Сотбис в Ню Йорк. Това е рекорд за нюйоркския художник, починал през 1988 г.
Картината с внушителни размери (1,83 на 1,73 м), на която е изобразена тревожеща черно-цветна глава на предимно небесносин фон, участва в търг, който продължи повече от 10 минути - твърде необичайна продължителност.
Предишният рекорд е от май 2016 г., когато друга картина без заглавие с гигантски размери (2,38 на 5 м) достигна 57,2 млн. долара по време на търг на “Кристис“.
В четвъртък цената тръгна от 57 млн. долара - почти колкото рекорда на познатия само с псевдонима SAMO от стените на Ню Йорк. Търгът бързо се превърна в дуел между купувач от залата и друг, който наддаваше по телефона. Първият стигна до 97 млн. долара като остави другия купувач да достигне 98 млн. долара. Към тях се прибавят и разходите и комисионата.
Ударът на чука, който сложи край на наддаването, предизвика ръкопляскания и одобрителни възгласи на присъстващата публика.
Картината не е била обект на продажба, нито е показвана пред публика, след последното й участие в търг на “Кристис“ през 1984 г. Тогава анонимен колекционер даде скромните 19 000 долара за картината, нарисувана през 1982 г.
Неочакваната смърт на Жан-Мишел на 22 август 1988 г., докато е още на 27 години, разтърсва мнозина, а причината за смъртта е свръхдоза хероин.
***
Жан-Мишел Баскиа, който през 80-те очарова виделия какво ли не артистичен свят на Ню Йорк.
Само за една нощ бруклинският бунтар от хаитянско-пуерторикански произход става известен и богат. Превръща се в харизматичното божество на клубовете в квартала, носещо изпръскани с боя костюми на „Армани“, в чиито джобове небрежно са натъпкани стотици долари. Движи се в компанията на Дейвид Бауи и Анди Уорхол и дори за кратко е гадже с Мадона. През 1985-а позира бос за корицата на списание „Ню Йорк Таймс“.
След смъртта си на 27-годишна възраст от свръхдоза хероин през лятото на 1988-а, Баскиа се превръща в мит. Смятан за бунтовен афроамерикански вундеркинд с едва ли е свръхестествен талант, от драскач на графити по улиците на Ню Йорк той се издига до обожаван артист, чиито творби са показвани в най-уважаваните галерии в мегаполиса.
***
Баскиа се пръква от нюйоркската графити сцена. Забелязват го за пръв път в края на 70-те, докато работи със съученика си Ал Диас в уличния арт колектив SAMO©. Двамата рисуват със спрей загадъчни афоризми по вагоните на метрото и стените на сградите в долен Манхатън.
Пътят му към славата започва от груповата изложба New York/New Wave, организирана с некомерсиална цел през 1981-а от Института за изкуство и градски ресурси PS1. Макар че в нея участват над 20 артисти, Баскиа изпъква над всички и няколко месеца по-късно списание Artforum му посвещава статия, озаглавена „Сияйното дете“.
Следващата пролет, вече натрупал солидна репутация, Жан-Мишел прави първата си самостоятелна изложба в нюйоркската галерия Annina Nosei. Картините му са разграбени още на самото откриване и той печели внушителните $250 000. През същата тази съдбовна 1982 година Баскиа рисува платното Dustheads, което през 2013-а беше продадено на търг за $48,8 млн.
В годините след дебюта си самоукият художник от Бруклин е особено плодовит и прави около 1000 картини и над 2000 рисунки – всички те в неговия неподражаемо енергичен, свиреп и същевременно детински стил. В тях изобилстват препратки от поп културата и уличните графити. Черпи вдъхновение от телевизията, хип-хопа и рудимернтарната графика в ранните видеоигри, творбите му съдържат странни стилизирани човечета и най-различни символи като короната, която е като подпис на графити артиста.
В същото време Баскиа се уповава на „висшето изкуство“ в лицето на любимите си модернисти Пикасо, Полък и Сай Туомбли, както и на ренесансовия гений Леонардо. Художествените му образи, често величаещи чернокожи герои – успешни атлети и боксьори – са силно експресивни и политически ангажирани. Баскиа страда от факта, че е тъмнокож и не може просто ей така да си спре такси в Бруклин. Той никога не пропуска да критикува гневно расовата несправедливост в Америка.
