Православната църква чества Велика събота – последният ден от Страстната седмица, предшестваща Великден. Днес жените посещават гробищата, преливат и прекадяват, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове.
Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден. Тя е свързана с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража. Според предания след своята кръстна смърт Христос слиза в ада, освобождава библейските пророци и праведниците и ги отвежда в небесата.
На Велика събота се правят последни приготовления за празника. Почиства се къщата. Меси се великденската погача с червено яйце в средата и с по едно бяло, сурово, за всеки член от семейството. Месят се и малки питки, с които се ходи на гости при кръстниците и тъщата. В събота се месят и козунаците. Коли се агнето, пълни се с ориз и дреболии и се пече. Черупките от яйцата в ритуалните хлябове се пазят и служат за лек през годината, против уроки
Жените перат поясите на мъжете си, вярвайки, че през лятото по жътва и други полски работи няма да ги боли кръстът. Черупки от червени яйца се замазват с говежди тор върху стените и под вратата на къщата – за предпазване от лошото и за плодородие и късмет.
