Twitter

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Курортният комплекс Слънчев бряг си остана истинска емблема на миналото и със своите заведения. Днес Слънчев бряг пак го има, но дали някои от днешните заведения ще останат като емблеми? Бъдещето ще покаже.

Ето някои от емблематичните заведения от онова време според арх.Олег Каразапрянов:

Ханска шатра

Това заведение се намираше по пътя за Варна, след Мелницата. От тук през деня имаше чудесна гледка към целия залив и всичко се виждаше като на длан. 

Чужденците много го харесваха, защото в него имаше програма от български народни танци и на тях им беше интересно. Цените бяха сравнително по-високи.

Вариатето

Това заведение, проектирано от арх.Никола Николов, разположено съвсем близо до морския бряг, беше най-атрактивното, но и най-скъпото в комплекса. Външният му вид привличаше погледа на хората с необичайната си характерна архитектура. 

В него не можеше да се влезе без предварително закупен куверт, за който се чакаше на опашка. Мъжете трябваше да са облечени с костюм и вратовръзка, иначе не се допускат. Започваше да работи привечер и малко преди да отвори, пред входа се образуваше опашка, за да може да си избереш маса, по-близо до дансинга. 

Всяка вечер тук докарваха руски групи, които под строй си заемаха определените места. Влезе ли вътре, човек можеше да чуе много възклицания от руснаците – Ой, ой, какая красота!

Охкаха и ахкаха братушките, друг път невидели подобно чудо в огромната СССР. А наистина интериорът правеше голямо впечатление. Масите бяха разположени амфитеатрално в кръг, за да може всеки да гледа случващото се на дансинга-сцена, която беше направен от стъкло и под която бяха монтирани лампи, които присветваха през определен интервал в такт с музиката.

Беше много ефектно и забавно да се гледат танцуващите двойки върху такъв дансинг. Когато оркестърът спираше да свири, за да си почине, всички сядаха на масите. 

Предлагаше се алкохол, дори и истински западен, маркови коняци, водка. За мезе имаше ядки. Разбира се, имаше и минерална вода. Към водката се предлагаше бутилка доматен сок, както тогава беше модерно. Мъжете си поръчваха водка с доматен сок. 

За да им излезе по-евтино, на жените поръчваха само бутилка доматен сок. Ако не стигнеше една, поръчваха втора. 

На тръгване оттук всички изтрезняваха, след като пристигнеше сметката. Бутилката доматен сок струваше около 2,60 лв., което за онези години беше много скъпо. По магазините бутилка доматен сок струваше около 30 ст.

Добавете коментар