И бе вечерта преди Коледа
„Бе вечерта преди Коледа и цялата къща заспала,
Никой и нищо не мръдва, ни мишка дори не пробяга
Над камина чорапчета грижливо качени
Очакват Свети Николай там скоро да слезне…“
Това са първите редове от световноизвестната поема „Визита от Свети Николай“, станала по-известна като „Бе нощта срещу Коледа“, писана от Клемент Муур. Вчера споменахме за нея, но не ѝ отделихме достатъчно място. А тя го заслужава.
Публикувана за първи път през 1823 г., тя се превръща в култов текст, познат на малки и големи, препрочитана и предавана от поколение на поколение – отначало в САЩ, но по-късно из целия англоезичен свят, а днес – по цялата Земя.
Има известни съмнения за авторството на Клемент Муур, има много доказателства „за“ и „против“, но това съвсем не е целта ни днес. Ще оставим на учените да се ровят в тях, ние ще погледнем самата поема.
В нея се разказва за това как един баща случайно се събужда на Бъдни вечер и така вижда как Свети Николай (Дядо Коледа) спира пред къщата, слиза през комина, оставя подаръци за децата и после излита обратно през комина. Преди това Св. Николай забелязва, че е наблюдаван, само се усмихва и продължава заниманието си.
От тази поема насетне много от най-съвременния образ на Дядо Коледа започва да се утвърждава.
Според една легенда поемата се родила в главата на Муур по време на студен зимен ден, докато обикалял с шейна, за да пазарува. Вдъхновението му за образа на Св. Николай бил местен майстор от холандски произход, както и, разбира се, самият Свети Николай, познат от легендите, приказките и преданията.
В поемата се споменават няколко неща, които и до ден днешен са част не само от образа на Дядо Коледа, но и от коледните традиции по света (разпространявайки се, естествено, откъм Америка и завладяващи Земята). Описанието на Муур (или който и да е наистина авторът на поемата) оставя една от най-трайните следи в съзнанието на човечеството.
И до ден днешен се правят филми, в които някой (е, вече обикновено са детски персонажи) някак успява да се събуди и види Дядо Коледа и завинаги да повярва в доброто. Макар и преди да е съществувала легенда, че Добрият Старец кръстосва света с елени, дотогава имената им не са били така категорично съобщени: Дашер, Денсър, Пранцер, Виксен, Комет, Кюпид, Донер и Блитцен.
Най-известният – Рудолф, все още не се е появил.
След това: описанието на Добрия Старец е почти (почти!) същото както и днес: червените бузи, весел, шишкав. Тук има един детайл, който е типичен за времето си: Св. Николай е с лула – това е образът и от илюстрацията на Томас Наст – най-известната за повече от век, след което художникът Сънблом я взема (1931 г.) за свое вдъхновение, заедно с поемата „Бе нощта срещу Коледа“ и, „стъпвайки“ на тях, създава най-новия Santa Claus, който е рекламно лице на Кока-Кола.
Има и още една магия, описана в поемата, която се появява до ден днешен в приказки, книги, филми – Добрият Старец си отива, както е дошъл – през комина. Но за да полети, прави нещо, което е познато на всички деца (дори и порасналите): кимва и почуква с пръст носа си, за да се случи магията за излитане.
Но… Св. Николай е описан като дребничък (макар и шишкав) елф. Но за онова време съвсем не е ненормално образът му да е такъв. Преди да се утвърди съвременният му вид, Дядо Коледа е описван как ли не – елф, Северногермански ловец, облечен в кожи, епископ, висок и слаб мъж и още много.
В едно от най-старите издания на поемата в самостоятелна книжка (1849 г., Ню Йорк, от издателство „Сполдинг и Шепърд“, „Бродуей“ 189½) има илюстрации, а в тях две неща правят голямо впечатление на днешния читател: Св. Николай (Santa Claus) е дребничък (както е описан в текста) и трябва да стъпи на столче, за да стигне чорапите, закачени на камината; и другото е, че къщата и околните на нея съвсем не са каквито Холивуд е свикнал да обрисува, за да ни създаде настроение „подобно на картичка“ – с големи дворове, далеч една от друга.
Съвсем не. Къщите са залепени една до друга и приличат повече на малки блокчета. Но това е нормално за Ню Йорк, а всичко около поемата, от автора, през първата публикация, до масовото разпространение, е свързано с Ню Йорк.
Имаме, разбира се, и романтиката на съвсем пресния сняг по улиците. Задължителен детайл за всеки коледен филм и днес.
Какво друго прави поемата? Популяризира размяната на подаръци и с времето това се превръща в комерсиална мания, но за това говорихме няколко пъти в предишните части на нашата коледна история.
