Автор: Проф. Пламен Павлов
В дните на светлите Коледни и Новогодишни празници ще хвърлим поглед към съществувалото преди векове духовно огнище в Странджа, запомнено с името на тайнствената Парория.
Монашеската общност, създадена от св. Григорий Синаит (ок. 1260/1268 – 27 ноември 1346 г.), е своеобразно „копие“ на Света гора Атонска и на свой ред поражда създаването на монашески общности в широк ареал в пространството и времето.
Колкото и да е парадоксално, мимолетно съществувалата Парорийска „Света гора“ оказва мощно влияние върху религиозния и културния живот в средновековна България, Византия, Сърбия, в земите на днешна Албания, а чрез словото и делата на св. патриарх Евтимий, Киприан и Григорий Цамблак – чак „… до Северния Океан…“
Точното място на Парория и манастира (в същност четирите обители) на св. Григорий Синаит все още е неизвестно, нещо повече – буди спорове, догадки, понякога дори куриозни предположения…
В най-пълна степен научните търсения по темата са отразени в новата книга на археолога и историка д-р Милен Николов „Исихастките монашески центрове в Парория и средновековната българска държава през XIV век“ (Бургас, 2024 г.). Книгата е не само рекапитулация на досегашните ни знания, но и своеобразен „гид“ за по-нататъшното изследване на загадката Парория.
Авторът представя изследователски, но и научно-познавателен текст, посветен на същността на исихасткото учение и ролята на св. Григорий Синаит, за когото широката публика знае твърде малко или почти нищо.
Едно от достойнствата на изследването е изграденият максимално близък до историческите реалии разказ за замисъла и мащабите на стореното от прочутия духовен водач – в крайна сметка, Парория се оказва своеобразен модел на „школа за посветени“, следван в България от св. Теодосий Търновски, св. патриарх Евтимий и техните ученици. От друга страна, доколкото може да се съди от историческите източници, въпреки че се е намирал в пограничен район между България и Византия с произтичащите от това рискове, този духовен, но и интелектуален център е изграден на територията на самото Българско царство.
В щедрата подкрепа, оказана на монашеското братство от цар Иван Александър (1331-1371) има и политически акцент. Нека не забравяме за политическите замисли и действия на българския цар в региона на Южното Черноморие и Източна Тракия, вкл. опита му да овладее Одрин при избухването на гражданската война във Византия през 1341-1347 г.
Парория е обект на интерес най-вече заради обстоятелството, че от Странджа започва възходът на исихасткото учение в България. Основната заслуга е на св. Теодосий Търновски, неговите събратя (на първо място св. Роман Търновски и на св. Ромил Видински) и ученици, сред които се открояват патриарх Евтимий и Киприан, духовният глава на Киев, Москва и „всея Руси“.
Делото на св. Григорий намира отлична почва в България – в столицата Търново и нейните околности, особено Килифарево и манастира „Св. Тройца“, в манастирите край Несебър, Сливен, Пловдив, София и на други места. Да не забравяме и Иваново при средновековния град Червен – уникалната „Света гора“ в Дунавската равнина, обект на особени грижи от страна на търновските царе.
Прочутият в онази епоха св. Григорий Синаит е личност, чиято дейност и творчество имат силен отзвук в самите недра на тогавашния православен Изток – от родното му място край Смирна (дн. Измир) в Мала Азия и манастирите на Синайската планина, през Йерусалим, Крит, Солун, Света гора Атонска, византийската столица Константинопол до Созопол, Одрин и „Парорийската пустиня“...
Скиталчествата на св. Григорий са част от собственото му духовно усъвършенстване – модел на поведение, приет от неговите последователи, а това на свой ред разпръсва семената на вярата, образованието и културата в посочените близки и далечни страни.
ПРОДЪЛЖАВА
