У нас традиционно яйцата се боядисват още на Велики четвъртък или на Велика събота. Първото яйце винаги се багри в червено от най-възрастната жена в семейството.
Съществува поверие, че ако докато яйцето още е топло и прясно боядисано тя нарисува кръстен знак на челата на децата в семейството, това ще им осигури здраве.
По-късно яйцата се раздават на гости и близки и се провежда чукането с яйца. Този, чието яйце остане здраво след битките, се смята, че ще бъде най-здрав в семейството.
Първото яйце се запазва пред домашната икона, за да пази дома ни.
В миналото на българската трапеза се е месел традиционен обреден хляб. Първият козунак за Великден е омесен от френски хлебар през XVII век, но на родна земя тази традиция навлиза чак през 20-те години на миналия век. Традицията на сладкия хляб се появява първо в градовете, като измества традиционния български хляб. У нас козунакът не се реже, а се разчупва, защото се смята, че хлябът има душа.
Агнешкото също е важен компонент от празничните ни обичаи. Христос е представян в библията като Божи агнец и агнето символизира неговата смърт.
В миналото на Великден всички обличали нови дрехи. Тогава се играе и първото хоро след Сирни Заговезни, което по традиция е буйно и весело като израз на радостта на хората от възкресението.
Друг стар български обичай на Великден е т.нар. „люленки“ – следобед всички моми отиват на място, където има високо дърво и се люлеят за здраве. Там отиват и момците и всеки гледа да се люлее, за да предпази семейството от змейове и болести.
Великден се празнува цяла седмица, затова тя се нарича Светла седмица.
