Само 416 хектара са залесените гори в областта от 1999 до 2013 година. Това съобщи директорът на Регионалната дирекция по горите /РДГ/-Бургас инж. Венелин Радков,
цитиран от Фокус.
След 1991 година се дава приоритет на естественото възобновяване на горите в област Бургас, затова рязко намаляват темповете на залесяване. „Естественото възобновяване се отнася най-вече за местните видове, които са дъб, бук, липа, ясен, клен. Процесът е следният: жълъдът попада в почвата, след това прораства и оттам тръгва новата семенна фиданка, която е свикнала с черноморския климат и с изсушаванията, характерни за летния сезон. Като дървесни видове са използвани за залесяване черен бор, зелена дугласка и атласки кедър, каза Радков.
Той уточни, че в последните години се забелязва съхнене при иглолистните гори, като една от причините е гъстата схема на залесяване.
„Друга причина са не на време извършените огледни мероприятия и дърветата остават гъсти и високи с тънки стебла и при по-силен вятър те се прекършват. Правят се наблюдения от лесозащитните станции и по време на проверките са взети проби от черен бор и е извършен лабораторен анализ. Последните данни показват, че има масово заразяване от гъбно инфекциозно заболяване, което е повреда по иглиците на бора, съхнене на леторастите на клона и наличие на повреди от корояди“, каза още инж. Венелин Радков.
317 926 хектара е залесената с гори площ в Бургаска област.
Спрямо общата площ, която е 774 810 хектара, това прави 41% гори и 59% земеделски и урбанизирани територии. „Спрямо общата площ иглолистните са 11%, а широколистните 89%. Поради близостта до морето и ниската надморска височина иглолистните гори са изкуствено залесени в това число и териториите на Странджа и Източна Стара планина“, каза инж. Радков.
Той уточни, че иглолистните гори в областта не са в завидно състояние, а залесяването в Бургаски регион дава своето начало от 50-те години на миналия век като постепенно през 60-те години увеличава своя темп и до 1970 година годишно се залесяват по 3 500 хектара.
„От всички залесени площи 77% са били иглолистни, като значителен процент от този брой са засадени в много плитки почви – 30 сантиметра, а стопанската цел е била производство на дървесина. В началото на 70-те години на 20 век иглолистнте гори са били близо 20-годишни и показват неустойчивост спрямо метеорологичните условия“, допълни инж. Венелин Радков.
