Сред работещите българи 11,6% са в риск от бедност, както и 54,9% от безработните, показват данни на Евростат.
Средно за Европейския съюз (ЕС) в риск от бедност и след получаването на социалните помощи са били почти половината (48,7%) от безработните на възраст от 16 до 64 г. през 2016 г. С други суми, рискът от парична бедност сред безработните надвишава пет пъти риска сред заетите (9,6%), изчисляват социолозите.
През последните 10 години делът на безработните лица в ЕС в риск от бедност продължава да расте от 41,5% през 2006 г. до 48,7% през 2016 г.
В риск от бедност са хората, които живеят в домакинство със среден разполагаем доход под прага на бедност, който е определен като 60% от средния разпологаем доход за страната след социални помощи.
Сред страните членки в най-висок риск от бедност са безработните в Германия (70,8%) и Литва (60,5%).
Над половината безработни в Латвия (55,8%), България (54,9%), Естония (54,8%), Чехия (52,3%), Румъния (51,4%) и Швеция (50,3%) са в риск от бедност.
Обратната е тенденцията в европейските страни, където по-малко от половината от хората без работа са в риск от бедност: Кипър и Финландия (и в двете 37,3%), Франция (38,4%) и Дания (38,6%).
През 2016 г. най-голямо е различието между застрашените от бедност и работещите в Германия (70,8% за безработните срещу 9,5% за заетите, или разлика от 61,3 пр. п.), Литва (51,8 пр. п.), Чехия (48,5 пр. п.) и Латвия (47,3 пр. п.).
За сравнение, значително по-малка е пропастта в социалния статус на безработни и заети в Кипър (37,3% риск от бедност за безработните срещу 8,4% за заетите, или разлика от 28,9 пр. п.), Франция (30,5 пр. п.) и Португалия (30,8 пр. п.).
