Ето какво отговориха от Комисията за защита на личните данни
Как трябва да постъпи една медия, когато осъден с влязла в сила присъда поиска след изтърпяване на наказанието, да се премахнат всички снимки и информации относно делото срещу него, като се позовава на GDPR /Регламент за защита на личните данни /Регламент (ЕС) 2016/679/?
Това бе един от въпросите, зададен на Десислава Тошкова-Николова, главен секретар на КЗЛД /Комисия за защита на личните данни/ по време на 40-та Международна конференция на органите по защита на личните данни и неприкосновеността, която се провежда едновременно в Брюксел и София.
Форумът се проведе от 22 до 26 октомври, като в София бе в зала 8 на НДК.
Поставеният казус с осъденото лице е от практиката на медии, които реално са се сблъскали с него, стана ясно по време на конференцията.
Ето какво отговори Десислава Тошкова-Николова:
Правото да бъдеш „забравен“ не е абсолютно право. Едно от първите изключения за неговото упражняване е именно балансът между свободата на изразяване на информация и защитата на личните данни.
Т.е. нормативно вие разполагате с основание за отказ да „забравите“ определено лице, като преценката обаче дали да се позове администраторът на това изключение /т.е. да не уважи правото на забравяне/, на основание, че информацията е необходима за целите на правото на информация, принадлежи изцяло на администратора.
Моят съвет в такива случаи е, ако стане факт законът в частта, в която разписва правила за баланса между правото на защита на личните данни и правото на свобода на изразяване на информация, администраторът отчита тези критерии – дали преобладава интерес обществото да знае тези факти или информацията е от твърде личен харатктер.
Текст, снимка, видео: Ирина ГЕНОВА
