Окръжен съд – Бургас потвърди определение на Районен съд – Бургас, с което спрямо Томрис М. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Обвиняемата е разследвана за трафик на 15 афганистанци.
Делото бе гледано по жалба на обвиняемата и нейната защита против взетата най-тежка мярка за неотклонение. Томрис М. се солидализира със становището на своя защитник, като заяви пред съдебния състав, че не се признава за виновна по повдигнато й обвинение и помоли съда мярката й за неотклонение да бъде изменена в „Парична гаранция“ или „Домашен арест“.
Припомняме, че на 22 декември 2021 г., Томрис М. е била привлечена в качеството на обвиняема за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. ал. 1 от НК, изразяващо се в умишлено склоняване и подпомагане на обвиняемите К. Х., Д. Х. и Х. Х. да осъществят престъпленията, за които са обвинени, изразяващо се в това, че с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, противозаконно подпомогнала 15 чужденци от афганистански произход да пребивават или преминават на територията на страната, в нарушение на закона, като деянието е извършено по отношение на повече от едно лице и чрез използване на МПС „БМВ 530“ и „Дачия Докер“.
По отношение на обвиняемите Х. Х. и Д. Х. е била взета мярка за неотклонение „Домашен арест“ а по отношение на обвиняемия К. Х. – „Задържане под стража“ с определения на Бургаския районен съд.
Престъплението, за което Томрис М. е привлечена в качеството на обвиняема се наказва с „Лишаване от свобода“ от 1 до 6 години и глоба от 5 000 до 20 000 лв., т.е. касае се за тежко умишлено престъпление от общ характер по смисъла на закона.
От събраните до момента значителен обем доказателствени материали настоящият съд счете, че по отношение на Томрис М. наистина съществува обосновано предположение да е осъществила деянието, за което е привлечена към наказателна отговорност.
По мнението на Окръжен съд - Бургас спрямо обвиняемата са налице и останалите предвидени в закона предпоставки за определяне на най-тежка мярка за неотклонение. Няма спор, че Томрис М. разполага с известен адрес, който обитава заедно с близките си, но наред с това, дъщеря й живее в Република Турция, докъдето обвиняемата многократно е пътувала.
С оглед тежестта на обвинението и предвидената за престъплението тежка наказателна санкция, въззивната инстанция счете, че е налице реална и непосредствена опасност обвиняемата да се укрие, включително и като напусне пределите на страната, за да осуети или затрудни воденото срещу нея наказателно преследване.
Паралелно с това, налична е и опасността обвиняемата да извърши друго престъпление, ако не е под стража.
„Основание за такъв извод дава най - напред спецификата на извършеното престъпление, което се отличава с висока степен на координация, разпределение на функциите между отделните участници, субординация по отношение на достъпа до информация и конспиративния начин, по който се е осъществявала комуникацията.
Тези характеристики на деянието го квалифицират като такова с обществена опасност, надвишаваща обичайната опасност за този вид престъпление, а оттам следва и заключението за завишена лична опасност и на обвиняемите, евентуално взели участие в извършването на деянието“, казва в мотивите си въззивната инстанция.
Бургаският окръжен съд отчете, че на следващо място, обвиняемата е с обременено съдебно минало, като до настоящия момент спрямо нея са били постановени присъди и наложени наказания за други тежки умишлени престъпления, аналогични с настоящото деяние.
Нещо повече - престъплението, за което Томрис М. е обвинена по настоящето дело е извършено в рамките на изпитателния срок на условното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, наложено й от Районен съд - Елин Пелин.
„Тези обстоятелства, както и факта, че действията като подбудител и помагач според предявеното й обвинение Томрис М. е могла, и в действително е възможно да е осъществила от дома си, или от което и да е друго географско местоположение, включително чрез дистанционна комуникация посредством гласова телефония и приложения за интернет разговори, правилно са били оценени от първата инстанция като критерии за наличието на реална опасност тя да извърши друго престъпление при по-лека мярка за неотклонение“, категоричен е въззивния съд.
Определението на Окръжен съд – Бургас е окончателно.
