Трудовият договор е ключов документ, който регулира отношенията между работодателя и служителите. В него се определят не само основното възнаграждение, но и други важни аспекти като допълнителни с постоянен характер и периодичността на изплащането им.
Какво се случва, когато работодателят желае да направи промени във възнаграждението, но работникът не е съгласен? Отговор на този въпрос предоставя д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право.
Според законодателството, всяка промяна в трудовия договор изисква писмено съгласие от страна на работника и работодателя. Да предположим, че работодателят предлага увеличение на заплата поради отличните постижения на някой от служителите.
Това положение е единственото изключение в закона, при което не се изисква съгласие на двете страни за промяната, като работодателят има право да я извърши едностранно чрез заповед.
Как стоят обаче нещата, ако ситуацията е обратната и работодателят иска едностранно да намали заплатата на някой от работещите в неговото предприятие, тъй като е неудовлетворен от изпълнението на служебните му ангажименти?
В този случай, ако работникът откаже да подпише допълнителното споразумение, което включва новите условия на трудовия договор, той продължава да работи при предишните условия на възнаграждението. Това означава, че въпреки предложеното намаляване на заплатата от страна на работодателя, работникът има право да запази текущата си заплата и да не се съгласи с новите условия.
Нека разгледаме конкретен пример с работещ като програмист в софтуерна компания, на когото работодателят му предлага намаляване на заплатата с 10%. Работникът или служителят не е доволен от предложените му условия, свързани с това намаляване и отказва да го приеме.
В такъв случай, работещият продължава да получава своята текуща заплата и продължава да работи при предишните условия на трудовия си договор.
В съответствие с Кодекса на труда, съгласието на работника или служителя е задължително преди да се правят удръжки от неговите трудови възнаграждения. Това правило има за цел да защити интересите на работещите и да гарантира, че се спазват законните права и задължения.
Според закона, има няколко случая, в които могат да се правят удръжки от трудовото възнаграждение без изричното съгласие на работника или служителя:
- Получени аванси: Ако работникът е получил аванс от работодателя, тогава последващите удръжки могат да бъдат правени без допълнително съгласие;
- Технически грешки: В случай на надвзети суми вследствие на технически грешки в системата за заплати, удръжките могат да бъдат правени без изрично съгласие на работника;
- Данъци и осигурителни вноски: Законът позволява удръжките за данъци и осигурителни вноски, които са за сметка на работника и са предвидени по специални закони;
- Запори и ограничена имуществена отговорност: В случай на запори по съответния ред или удръжки по законов ред, при осъществяване на ограничената имуществена отговорност, съгласието на работника не е необходимо.
Тези изключения от изискването за съгласие са предназначени да обезпечат правилното функциониране на системата за управление на трудовите възнаграждения, като същевременно се гарантира справедливостта и защитата на интересите на работника.
Все пак, въпреки тези изключения, работодателят трябва да се съобразява със законовите изисквания и да спазва принципите на справедливост и законност в отношенията си с работниците.
Справка:
чл. 66, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ)
чл. 119 от Кодекс на труда
чл. 272, ал. 1 от Кодекс на труда
чл. 210, ал. 4 от Кодекс на труда
