Все повече българи прибягват до бързи кредити, за да си купят стоки или услуги, а не за да финансират спешна нужда. Това показва анализа на икономистите Стоян Панчев и Стойне Василев, който представиха в студиото на "Денят започва в неделя".
Така докато преди 7 години подобен тип кредити са използвани предимно за купуване на храна и лечение, сега бързи кредити се използват за финансиране на почивки, покупка на техника и други. Продължава да се разтваря и ножицата на неравенството.
Според статистиката на БНБ за първите шест месеца на годината, домакинствата са изтеглили бързи кредити в размер на 4,1 млрд. лева, което е с над 19 на сто повече в сравнение с миналата година.
"Ако ползваме бързи кредити, със сигурност ще ни трябват повече пари сега от преди три години Имали сме почти 30% увеличение на цените през този период на висока инфлация.", обясни икономистът Стоян Панчев.
"Един фактор, увеличението на кредитите също говори че ние сме по-големи оптимисти, очакваме по-високи доходи в бъдеще. Забелязвам че за разлика от преди седем-осем години когато се теглеха много бързи кредити до заплати. Когато нямахме възможност. Сега се теглят главно за потребителски цели.", коментира Стойне Василев, финансов консултант.
Въпреки че заплатите, както и цените през последните години се увеличават с високи темпове, не с такива нараства създадената добавена стойност в икономиката. Според последните данни на НСИ, Брутният вътрешен продукт се увеличава реално с 0,6% за първото тримесечие на годината.
Работещите в икономиката са над 3 млн. и 500 хиляди души, като голяма част от тях са заети в сектора на услугите. Индустрията обаче е секторът, който носи по-голяма добавена стойност за един изработен час - 36 лева и 40 стотинки. За сравнение в селското стопанство добавената стойност за час е 6 лева и 60 стотинки. Продължава да се разтваря и ножицата на неравенството между бедни и богати.
Стоян Панчев, икономист: "Работещите българи стават по-богати, получават по-висок доход - от 2006 година досега сме получили почти 100% увеличение на реалния доход. Но това е фокусирано основно върху хората, които работят. Тези които са безработни, пенсионери изостават."
Според икономиста е логично страната ни освен да овладее инфлацията, за да приеме еврото да помисли и за доближаване на доходите на българите до тези на хората в еврозоната.
