Длъжник, който иска да обяви личен фалит, ще покрива дълговете си освен с лично имущество и с половината от съпружеското. Това предвижда Проект на Закон за несъстоятелност на физическите лица, предложен за обществено обсъждане от Министерство на правосъдието.
Според проекта масата на несъстоятелността обхваща всички имуществените права на длъжника, както и една втора част от вещите и правата върху вещи – съпружеска имуществена общност. Освен това длъжник, който подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, като знае, че няма основание за това, дължи обезщетение на кредиторите за претърпените имуществени и неимуществени вреди. За да се избегне възможност за злоупотреби, законът предвижда забрана за повторно подаване молба за откриване на производство по несъстоятелност.
Като неплатежоспособен законът определя длъжника, който не е в състояние да изпълни едно или повече задължения на обща стойност над десет минимални работни заплати, за период от повече от 6 месеца. Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, тоест е платил изцяло или частично вземанията на определени кредитори.
Законът предвижда още определени гаранции за осигуряване на жизнените потребности на длъжника. Несеквестируемото му имущество няма да се включва в масата на несъстоятелността и срещу него не може да бъде насочвано изпълнение. Освен това, съдът определя издръжка, която служи за задоволяване на жизнените потребности на длъжника и на членовете на неговото семейство, на които той дължи издръжка. Издръжката се формира от несеквестируемия доход на длъжника, а в случай че няма такъв, от неговото имущество в масата на несъстоятелността.
В момента действащото законодателство не допуска физически лица, които са в неплатежоспособност, да бъдат обявени в несъстоятелност. Неплатежоспособните длъжници са подложени на сериозни ограничения, стрес и притеснения от финансовите затруднения и очакванията на кредиторите.
Особено уязвими са добросъвестните длъжници, които са изпаднали в положение на неплатежоспособност поради настъпване на неблагоприятни събития извън техните предвиждания и контрол – временна или трайна загуба на работоспособност, здравословни проблеми, раздяла в семейството, загуба на работа или имущество и други.
Законопроектът урежда производство по несъстоятелност на физическите лица, които са неплатежоспособни добросъвестни длъжници и желаят задълженията им към всички кредитори да бъдат удовлетворени в едно общо съдебно производство.
Производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за освобождаване на добросъвестния длъжник от заплащане на неудовлетворените вземания. В производството по несъстоятелност се вземат предвид интересите на кредиторите, на длъжника и на неговото семейство.
Образуването на производството по несъстоятелност би предоставило възможност за погасяване на неудовлетворените вземания с изтичане на определен срок и при определени условия, с което длъжникът ще бъде освободен от задължение за тяхното заплащане.
За разлика от производството по несъстоятелност на търговеца, което може да се образува и по молба на кредитора, това за личен фалит започва само по молба на добросъвестния длъжник. Той не е длъжен да иска образуване на производство по несъстоятелност, това е негово право, което се обуславя от правния му интерес да иска погасяване на вземанията, останали неудовлетворени в производството. Производството е подчинено и на принципа на справедливо удовлетворяване на кредиторите. В производството по несъстоятелност имат право да участват всички кредитори на длъжника.
Доброволното изпълнение е въздигнато като принцип в производството. Освен че се образува по искане на длъжника, производството се движи и от желанието на длъжника и кредиторите да постигнат съгласие по плащанията. Преди да се пристъпи към осребряване на имуществото на длъжника, следва да бъдат разгледани всички възможности за доброволно изпълнение на задълженията, включително чрез предлагане и утвърждаване на план за погасяване, както и чрез постигане на извънсъдебно споразумение между длъжника и кредиторите.
В продължение на принципа на добросъвестност, законопроектът предвижда, че длъжникът има право да иска откриване на производство по несъстоятелност и да упражнява предвидените в този закон права, ако е добросъвестен. Добросъвестен е длъжникът, който поема задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи и който със своите действия не уврежда умишлено или поради небрежност интересите на кредиторите си.
Законопроектът в презумпции изброява хипотези, които изключват наличието на добросъвестност:
- длъжникът е осъждан за злоупотреба на доверие, за престъпление срещу кредиторите или за престъпление срещу финансовата, данъчната или осигурителната системи;
- е работоспособен, но през последната година преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е упражнявал трудова или друга дейност, която да е източник на доходи, независимо от начина на нейното възлагане и изпълнение, без основателни причини;
- през последните 3 години е извършил нарушение на задължение за деклариране на доходи или имущество;
- разпоредил се е със свое имущество безвъзмездно със свое имущество на значителна стойност през последните 3 години;
- през последните 5 години е поел задължение по договор за заем, договор за покупка на стоки и услуги или друг възмезден договор, който не е предназначен за задоволяване на негови или на членовете на семейството, които издържа, основни жизнени потребности и което задължение е явно несъобразено с имуществото и доходите му;
- представил е неверни или непълни данни, документи или доказателства за своето имущество и доходи пред съда.
Той е длъжен да изнася пред съда и синдика само истината за своето имущество и доходи, да оказва съдействие и да не препятства упражняването на правомощията на съда и на синдика, да не създава опасност за интересите на кредиторите.
По отношение на размера на задълженията, удовлетворяването на които ще се иска разглеждане в общо производство, очаква се същите да бъдат на стойност най-малко 30 минимални работни заплати.
Като се отчита, че производството ще позволи разглеждане на всички претенции на кредитори, включително по повече от едно съдебно и/или изпълнително производство, най-вероятно е материалният интерес по молбата за откриване на производството да надхвърли 25 000 лв., а такива искове са подсъдни на окръжния съд.
За да се гарантира защитата на длъжника – физическо лице, като по-уязвима страна, както и за да бъде постигната бързина и ефективност на производството, законопроектът предлага засилено служебно начало.
Съдът по свой почин може да установява факти и да събира доказателства, които са от значение за постановяваните в производството актове, включително да назначи вещо лице за изясняване на обстоятелства, да налага обезпечителни мерки и ограничения върху действията и дейността на длъжника.
Съдът ще установява кредиторите, които имат право да участват в първото заседание на събранието на кредиторите след откриване на производството по несъстоятелност.
С откриване на производството по несъстоятелност настъпват определени последици. Съдът налага обща възбрана и запор или други обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника. Длъжникът не може да сключва нови сделки на управление и разпореждане с имуществото си, както и да извършва плащания без разрешение на синдика.
Това ограничение не се прилага за изпълнението на текущи задължения във връзка със задоволяване на жизнените потребности на длъжника и семейството му в рамките на определената от съда издръжка, като плащания към централния и местния бюджет, към доставчици на битови, комунални и съобщителни услуги, необходими разходи за храна, здравеопазване, образование и други. Плащанията в полза на длъжника се извършват по особената банкова сметка на масата на несъстоятелността.
