Ние се опитваме да дадем един по-позитивен поглед на темата за остаряването в България.
Направихме четири теренни наблюдения в Бургас, Видин, Разград и Велинград, където се срещнахме с най-различни хора: интервюирахме пенсионери в пенсионерски клубове, както и в домове за възрастни.
Това заяви в предаването "Студио Actualno" докторантката Стефания Габровска, която е част от международния проект "Трансформиране на тревогите от стареенето в Югоизточна Европа: политически, социални и културни наративи за демографските промени”.
По мащабното изследване работят преподаватели и студенти от Катедра история и теория на културата във Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски”.
По думите на Габровска има една тенденция за самотно остаряване в България.
"Младите заминават в чужбина, опустяват селата и по-малките градове и липсата на контакт и самотата са едно от най-големите оплаквания на възрастните.
Това върви с влошеното физическо здраве, което не е задължително, но се очаква, както и ниските пенсии, за тези които имат финансови затруднения. Доста хора обаче се справят добре вследствие на помощ от техните деца", подчерта изследователката.
"Възрастните и особено тези, които са способни, които са здрави, е много трудно за тях да намерят работа. Те често обаче са изолирани. Тук е стигмата, че когато си възрастен, не можеш да си намериш дори една най-обикновена работа. Това естествено повлиява на тяхното психично здраве, на тяхната себеоценка.
Повлиява и на самото усещане за остаряване: "Аз съм излишен, когато съм стар, тоест няма място за мен"! По думите на Габровска тези хора има какво да дадат, но няма система, която да позволява те да бъдат включени.
