През последните две-три години виждаме как цените непрестанно растат.
Логичният въпрос, който си задаваме, е как да неглижираме негативните последствия от инфлацията. Единият е да се научите да живеете с по-малко пари, а другият е да компенсирате недостига на средства.
Три неща са ключови по време на инфлация. Първото е да контролирате разходите си. Второто е да инвестирате в активи, които запазват стойността си. Третото е да увеличите доходите си.
Какво всъщност е инфлация?
Инфлацията (от inflation-подувам, раздувам) е процес на обезценяване на парите и намаляване на тяхната покупателна сила породено от нарушаване на равновесието на паричната и стоковата маса. Този процес външно се проявява под формата на повишаване на общото (средното) ценово равнище на стоките и услугите.
В своя класически вид в миналото инфлацията се е разглеждала като „чисто” парично явление. Причините за нея се търсят в паричното обръщение. Счита се, че в основата ѝ стои злоупотреба с паричния механизъм - необоснована парична емисия и препълване на каналите на паричното обръщение с излишни пари. Следва повишаване на стоковите цени и обезпечаване на парите.
Върху инфлацията влияят разнородни фактори. Те могат да се групират по следния начин:
1. Инфлация, породена от фактора на търсенето. Става дума за инфлационни фактори предизвикващи превишаване на инфлационното търсене (паричната маса) над стоковото предлагане (стоковата маса) , така се появява незадоволено търсене, т.е. търсенето на стоки и услуги става по-голяма от предлагането им, което води до покачване на техните цени. Заслужават внимание следните фактори:
• Бюджетен дефицит (бюджетните разходи надхвърлят бюджетните приходи)- хроничните бюджетни дефицити и необходимостта те да бъдат финансирани води до увеличаване на данъците, нарастване на държавните дългове, а в миналото- до допълнителна парична емисия.
В съвременните държави бюджетните дефицити рядко се финансират пряко чрез емисионен метод(печатане на пари), а се прилага предимно кредитния метод. Покриване на дефицита със заемни средства формира вътрешния и външния дълг на държавата. Когато се използват непрекъсната държавните заеми също могат да имат инфлационен ефект.
Постоянното теглене от правителството на заеми от централната банка срещу издаването на държавни ценни книжа в крайна сметка води до нарастване на паричната маса.
• Kредитна експанзия. Предоставяне на кедити от банките води до увеличаване на парите в обръщение. При прекомерно разширяване на кредитирането от страна на централната банка , респективно на търговските банки, може да се предизвика сериозен дисбаланс в съотношението „стоки-пари”.
• Приток на чуждестранна валута в националната икономика. Това може да стане в резултат на износа на стоки или при получаване на международни кредити в чужда валута. След обмяната на чуждата валута в месна се увеличава паричната маса в страната.
• Увеличаване на доходите на населението с по-бързи темпове от производителността на труда.
2. Инфлация, породена от факторите на предлагането (инфлация на разходите). Тук се отнасят фактури, който водят до намаляване на стоковото предлагане и покачване на цените на произведените стоки. В тази категория основно значение имат „непаричните” фактори като:
• Значително спадане на производството или намаляване на вноса. При такава ситуация търсенето на стоки става по-голямо от тяхното предлагане, респективно наблюдава се покачване на стоковите цени. Дори и при неизменена величина на паричната маса, наличието на стоков дефицит е предпоставка за обезценяване на парите.
• Повишено търсена на производствените фактори (средства на труда, предмети на труда или работна сила), от една страна и от друга нарастване на производствените разходи, може да окаже натиск към покачване цените на стоките.
Такъв ефект се наблюдава при следните случаи:
- Поскъпване на енергията и други изходни суровини(електроенергия, петрол, селскостопански продукти, метали и т.н.) Това поражда увеличаване на себестойността и от там продажните цени на стоките, в производството на който те участват, по цялата верига от добива, през преработката, до търговията на едро и дребно.
- Исканията на работниците и синдикатите за нарастване на работната заплата може да предизвика аналогичен ефект- увеличаване на производствените разходи, а оттам и на цените. Стига се до завъртане на инфлационната спирала „цени-заплати”повишаване на цените иска нарастване на заплатите, а нарастване на заплатите увеличава цените.
- Прекалено високите лихви плащани от производителите или търговците за ползваните от тях банкови кредити, може да ги принуди да прехвърлят лихвената тежест върху цените на продаваните от тях стоки.
- Вносна инфлация, която е свързана с повишаване на цените на вносните стоки. Това на свой ред се отразява върху покачване на цените на стоките, чието производство се осъществява с вносни суровини. Така повишаване на цените в дадена страна лесно се пренася в друга по пътя на външнотърговските отношения.
- Наличие на монополни структури. Те позволяват на монополистите, използвайки своята пазарна власт, да калкулират в цените високи или спекулативни печалби, без съществено повишаване на качеството на предлаганите от тях стоки и услуги.
- Износът на стоки и услуги нараства с по-бързи темпове от вноса. В резултат на това намалява предлагането на стоки на вътрешния пазар и при дадено търсене се покачват техните цени.
Инфлацията може да се разглежда в много аспекти.
В зависимост от растежа на цените инфлацията бива:
• Умерена (пълзяща) инфлация - когато се отчита покачване на стоковите цени с до 10% годишно.
• „галопираща” инфлация - при нея се наблюдава годишно нарастване на цените от 10 до 200%.
• Хиперинфлация - увеличаване на цените е с над 200% годишно, като за някои месеци се наблюдават стойности от над 50% месечно. Този тип инфлация напълно разстройва националната парична система.
