Последните години данъчната и осигурителна политика доведоха до разкъсване на връзката между различните данъчни режими, данъчната и осигурителната тежест, като финансовият кръг не е затворен и е разпокъсан.
Това позволява фирмено данъчно оптимизиране, чрез избор на различни видове договори за „оправдаване“ на изходящи парични потоци, за да се избегне или максимално да се намали плащането на данъци и осигуровки, като същевременно може да се изнася Брутен продукт извън страната, което води и до косвени ефекти, като влошаване на пазара на труда, рехави инвестиционни решения и естествено загуба на приходи в хазната. Това се казва в анализ на КТ „Подкрепа“.
Затова от синдиката внасят предложения с цел изравняване на данъчно-осигурителната плоскост върху която се вземат икономическите решения.
Конкретните мерки са:
ЗДДФЛ (данъци върху доходите на физическите лица):
a. Въвеждане на прогресивно облагане със скала на три етажа:
i. Необлагаем минимум равен на МРЗ.
ii. Запазване на ефективната ставка от 10% за средните работни заплати до максималния осигурителен доход.
iii. Облагане на доходите над максималния осигурителен доход с по-висока ставка, с цел запазване на данъчно-осигурителната тежест за всички доходи над средните.
iv. Въвеждане на семейно облагане на доходите с цел подпомагане на работещи семейства с деца.
Мотиви:
Възстановяването на прогресивното облагане е правилна стъпка към намаляване на подоходните неравенства, оставяйки повече пари на хората с най-ниски доходи.
Необлагаемият минимум при Минималната работна заплата (МРЗ) от 1213 лв. за 2026 година и общо осигурителни вноски в размер на 13,78% (без промяна в осигуровките) при необлагаем минимум в лицата ще останат на разположение 104,58 лв., което за най-ниските доходи е значителна сума.
КТ „Подкрепа предлага следната скала за данъка върху доходите на физическите лица:
До 1 500,00 лв. – 0%
От 1 500,01 до 3 750,00 лв. – 16% за горницата над 1 500,00 лв.
От 3750,01 до 8 500,00 лв. – 360,00 лв. + 25% за горницата над 3750,00 лв.
Над 8 500,01 лв. – 1 547,50 лв. +27% за горницата над 8 500 лв.
Сравнение между съществуващия плосък данък и предложението на КТ “Подкрепа” за прогресивно облагане:
При брутна заплата от 1 971,70 лв. плоският данък е в размер на 170,00 лв., докато при прогресивното облагане дължимият данък ще бъде 32,00 лв.
При брутна заплата от 3 479,47 лв. плоският данък е в размер на 300,00 лв., докато при прогресивното облагане дължимият данък ще бъде 240,00 лв.
При брутна заплата от 4 349,34 лв. плоският данък е в размер на 375,00 лв., докато при прогресивното облагане дължимият данък ще бъде 360,00 лв.
При брутна заплата от 5 799,12 лв. плоският данък е в размер на 500,00 лв., докато при прогресивното облагане дължимият данък ще бъде 672,50 лв.
При брутна заплата от 11 598,24 лв. плоският данък е в размер на 1 000,00 лв., докато при прогресивното облагане дължимият данък ще бъде 1 922,50 лв.
Прогресивната скала води до изравняване на данъчно-осигурителната тежест при преките данъци и допълнително обезсмисля икономически легалните решения за избягване плащането и на осигурителни вноски, като се отчита тежестта върху облагаемите с осигуровки доходи (22,4%). При действащата система за ДДФЛ и осигуровки данъчно-осигурителната тежест, след като доходът премине максималния осигурителен доход, започва плавно да намалява като се приближава за високите доходи до 10%. За доходи около 12 000 лв. общата тежест вече е 13%, което е с около 10 пр. п. по-малко спрямо доход равен на максималния осигурителен доход.
Плоският данък и максималният осигурителен доход облагодетелстват високите доходи, като основната тежест се понася от средните и ниските доходи. Имаме 50% ръст на работещите бедни, последните години от 8% стигат до 11,6%, което не е добре за държавата. Паралелно 48% от домакинствата са под линията на бедност, без социалните трансфери, което е огромно число.
Естествено и следващият показател е стряскащ – България е с най-високият дял на децата, изложени на риск от бедност в ЕС – около 35%, като от 2016 година до днес делът на тези деца расте. Това е и основният мотив да се въведе семейно облагане, като се отчита семейният доход и необлагаемият минимум да е във функция от броя на членовете в семейството.
