Българските власти наказват потребителите с ненужна такса в полза на търговците вместо да стимулират алтернативи на вредните пластмасови опаковки за еднократна употреба, показва проучване на Активни потребители.
Те дават следния пример: Иван ходи на работа в офис в центъра на София около 220 дни в годината и всеки ден пазарува храна за вкъщи от околните кулинарни щандове в супермаркети или места за хранене.
Средно на ден купува 4 порции храна (супа и основно за обяд и ястие и салата за вечеря) и оставя след себе си 880 пластмасови опаковки годишно, за които е платил общо 264 (880х0,30 лв.) лева.
Нито стотинка от тях няма да послужи за повече екология, а парите ще останат като подарък в касата на търговеца. Проучване цели да даде отговор защо.
Предистория
През 2019 година ЕС приема Директива 2019/904, която си поставя за цел да се намали тяхното негативно въздействие върху околната среда, като се насърчат по-устойчиви алтернативи и кръгова икономика. Амбицията ѝ е да се постигне измеримо количествено намаление на потреблението до 2026 г. спрямо 2022 г. и обрат в тенденциите за нарастващо потребление.
Какво предвижда директивата по отношение на еднократните пластмасови съдове за храна?
Законодателни и регулаторни мерки в Директива 2019/904, които държавите членки могат да прилагат:
• Определяне на национални цели за намаляване на потреблението;
• Мерки, които гарантират предоставянето на алтернативи за многократно използване в мястото на продажба;
• Икономически инструменти, като например въвеждане на цени за продукти, които все още се ползват (чаши, кутии за храна), за да се стимулира изборът на алтернативи, както и задължителна информация за въздействието им;
• Налагане на ограничения за търговия, например забрана на определени продукти, като сламки, бъркалки, вилици, лъжици, памучни тампони без пръчка и др + еднократни съдове за храна от експандиран полистирен (EPS).
За съжаление, директивата предоставя на държавите членки широко поле за самостоятелни решения. Те трябва сами да определят националните мерки и цели, с които да постигнат намаляване на пластмасовите отпадъци т.е. могат да са амбициозни или формално да имитират ангажираност. Какъв ли е изборът на България?
При транспониране на директивата в България беше приета Наредба за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда от 26.10.2021г. В нея се съдържат няколко мерки спрямо разисквания от нас проблем в сила от началото на 2023 г.:
1. Забрана за пускането на пазара на опаковки за еднократна употреба от експандиран полистирен (EPS);
2. Въвеждане на ежегодно нарастваща такса за опаковки за еднократна употреба от Полиетилентерефталат (PET) и Полипропилен (PP) от 0,20 лева през 2023 до 0,40 през 2027г. за съдове и от 0,05 лева през 2023 до 0,20 през 2027г. за чаши;
3. Задължение към търговците за поставяне на информационна табела в мястото за продажба;
4. Задължение към търговците за осигуряване на алтернативи за потребителите (напр. картонени, алуминиеви или биоразградими опаковки).
Наредбата не съдържа измерими цели за намаляване на използваните количества съдове за еднократна употреба и не съдържа санкции за неизпълнение. Описаното ни дава основание да претендираме, че България е избрала неамбициозен подход, който да се опитва привидно и формално да изпълни заложеното в Директивата.
Администрация с желание за постигане на резултати не би пропуснала да си постави цели и да предвиди санкции за неизпълнение. Липсата на санкции като че ли предопределя още в началото какво ще последва.
Как търговците прилагат мерките за намаляване на отпадъците?
За да проверим как се прилагат посочените по-горе четири изисквания на наредбата и за да оценим ефектите от нейното прилагане, посетихме 15 супермаркета с щандове за насипна храна и 10 заведения за бързо хранене, където може да си вземете храна за вкъщи, и закупихме храна в опаковки за еднократна употреба. Лошите резултати, които можете да видите в двете таблици по-долу, са очаквани, но това не ги прави по-малко притеснителни!
И така търговците са задължени да прилагат най-малко 4 мерки за намаляване използването на вредните опаковки за еднократна употреба.
1. Да не предлагат храна в опаковки от експандиран полистирен.
Към месец декември 2025, почти три години след въвеждане на забраната установихме, че такива опаковки все още предлагат свободно, както в търговски обекти, така и онлайн от търговци на едро. Това означава, че забраната за пускането им на пазара не се спазва, а контролът от Министерството на околната среда и водите е неефективен.
2. Да осигуряват алтернативни заместващи варианти.
Както може да се види от двете таблици от 25 проверени обекта, само в 3 имаше видима алтернатива. Възможно е повечето търговци да разполагат с няколко бройки от приемливите алтернативи, но те да са скрити под рафта и да се предоставят само при поискване, но това не е приемливо и нарушава основно изискване на Директивата.
3. Търговците са задължени да таксуват най-малко 0,30 лева за кутии и 0,15 лева за чаши и отбелязват това самостоятелно в касовата бележка пластмасовите опаковки.
Това е най-противоречивата мярка в наредбата, която дори не се спазва, въпреки че е изцяло в интерес на търговците.
Нейната идея е, чрез високата цена да демотивира потребителите да купуват тези опаковки, а да избират незамърсявъщи алтернативи. Само че това няма как да проработи.
