Данните на Евростат са тревожни - едва 38% от българите са прочели поне една книга през изминалата година. България е сред последните държави в класацията с 37,8%. За сравнение в Люксембург и Дания делът от населението, прочело поне една книга, е двойно повече - съответно 75 и 70%. След нас в класацията остават Италия, Кипър и Румъния.
Предпочитаме социалните мрежи
Мария и Андрея са дванадесетокласнички в 91 Немска езикова гимназия. Често посещават Столичната библиотека като любители на класическата литература. Според тях технологиите пречат на младите да се съсредоточат върху четенето на книги.
"Това се дължи на факта, че социалните мрежи заемат много по-голяма част от времето ни. Много по-лесно е да вземем телефона, отколкото книга", казва Мария Горчева пред Bulgaria ON AIR.
Според Андрея с дигитализирането хората предпочитат да гледат даден филм по книга, защото отнема по-малко време. "В София библиотеките са достатъчно развити, има много книги, достъпът е лесен и евтин", отбеляза ученичката.
Именно там срещаме и Анабел - също любител на книгите от малка. "Усещам много силна пренаситеност от информация и различни стимули. Форматите като аудио книги, подкасти и предавания също влияят на статистиката", каза Анабел Могадам.
Младите и четенето
С друг поглед над четенето у нас е и д-р Александър Стоянов - автор на историческа литература от 11 години.
"Не се отчита огромното количество електронни книги, както и голямото количество аудио книги, които хората слушат", подчерта преподавателят по история в НГДЕК.
Той е на мнението, че за да четат младите хора повече, трябват модерни подходи.
"Понякога заобикалят по-сериозните произведения и търсят изкуствен интелект за обзори, но това, което им е интересно, го четат. Колкото по-разчупено е преподаването по литература, толкова повече ще четат децата", обясни преподавателят.
