Имаме ли доверие в българската правосъдна система?

Не успя служебният правосъден министър Андрей Янкулов да свали Сарафов.

Пленумът на ВСС го бламира след шест часа дебати. И му обясни, че няма да се занимава с тази тема, защото тя била от компетенциите на Прокурорската колегия.

На фона на всички това България е под европейски мониторинг за върховенството на правото. Страната ни се опитва да убеди партньорите си, че реформите са необратими, че съдебната система е еманципирана от политически и икономически влияния, че новият модел на европейски контрол работи.

Тъкмо обратното - днес българският представител в европрокуратурата – Теодора Георгиева – е с установено дисциплинарно нарушение. Процедурата може да стигне до искане за освобождаване пред Съд на Европейския съюз.

Случаят с Теодора Георгиева не е просто кадрова новина. Това е институционален сигнал.

Всичко тръгна от един анонимно изпратен видеоклип, на който се твърди, че са Петьо Петров – фигура, превърнала се в символ за съдебната система и Георгиева. В него се говори за влияние и месечни плащания.

Дори и без окончателни изводи за съдържанието на клипа, самият факт, че български европейски прокурор се оказва въвлечен в подобен контекст, поставя тежък въпрос - как функционира механизмът за подбор, контрол и отчетност на магистрати, които представляват България на европейско ниво?

Дисциплинарното производство срещу Георгиева не е присъда за корупция. То е констатация за нарушение на служебни задължения. Но в правосъдието има нещо по-важно от формалната вина – доверието. А доверието се разклаща не само от доказана корупция, а и от съмнение за зависимости. 

И тук проблемът вече не е персонален. Защото този случай не е просто лична драма или институционален скандал. Той е лакмус за състоянието на българската съдебна система.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови